Робин Кук - Чуждо тяло

— Дали ще е безопасно? — попита Дженифър. — Не ми се иска стомахът ми да се разстрои.

— Абсолютно. Познавам метрдотела. Ще му се обадя да го предупредя, че може да се отбиете. Ако отидете, попитайте за Амит Сингх. Той ще се погрижи за вас.

— Благодаря ви. Звучи ми добре. — Тя се опита да сгъне картата до първоначалния й вид.

Сумит я взе от ръцете й и я сгъна професионално.

— Мога ли да ви попитам как смятате да стигнете до Стария Делхи?

— Все още не съм решила.

— Бих ви препоръчал да вземете някоя от хотелските коли. Ще ви подсигурим шофьор, който владее английски, а колата ще е с климатик. Малко по-скъпа е от такси, но шофьорът ще остане с вас, макар не и когато посещавате паметниците на културата или пазара. Много от гостенките ни го намират за изключително удобно.

Дженифър хареса идеята. Тъй като това можеше да се окаже единствената й разходка из града, тя реши да я направи както трябва. Имаше нужда да се поразсее.

— Казвате, че не излиза много по-скъпо от такси? — попита тя за по-сигурно.

— Точно така, ако наемате такси на час. Услугата е само за гости на хотела.

— Какво трябва да направя? Би било чудесно, ако точно сега имате свободен автомобил.

Сумит посочи към едно подобно на неговото гише, което се намираше точно до входа на хотела.

— Това е гишето за транспортни услуги, а колегата, който е облечен със същата униформа като моята, е транспортният мениджър. Гарантирам ви, че ще ви помогне по най-добрия начин.

Тя си проправи път през тълпата от хора, които влизаха и излизаха от хотела, и се приближи до транспортното гише. Не забеляза оплешивяващия кръглолик мъж, по-нисък с около десетина сантиметра от нея, който стана от фотьойла в центъра на фоайето и се приближи до гишето на консиержите. Видя го няколко минути по-късно, докато транспортният мениджър приключваше телефонния си разговор. Обърна му внимание единствено защото разговаряше с един от високите портиери с тюрбани, от което изглеждаше много по-нисък, отколкото беше в действителност.

— Мога ли да ви помогна? — попита транспортният мениджър и затвори телефона.

Когато се зае да му обяснява, тя забеляза, че мъжът реагира по същия начин като консиержа: сякаш вижда стар приятел. Какво ставаше тук? Да не би нещо във външния й вид да не беше наред?

— Мога ли да ви помогна? — повтори мъжът.

Дженифър видя, че името му е Самарджит Рао. Със сигурност не си спомняше да са разговаряли.

— Срещали ли сме се? — попита тя.

— За съжаление не и лично. Но аз уредих превоза ви от летището, когато пристигнахте във вторник вечерта, освен това знам, че ще отидете тази вечер до летището с колата, която ще вземе вашите приятели. Управата ни окуражава да запомняме имената и лицата на нашите клиенти.

— Наистина съм впечатлена — вдигна вежди Дженифър. След това го попита колко ще струва да наеме кола и шофьор за около три часа и дали в момента разполагат с шофьор, който говори английски.

Самарджит й каза цената, която се оказа много по-ниска, отколкото беше очаквала. Тя отвърна, че веднага щом се освободи кола с английскоговорещ шофьор, ще я вземе. Пет минути по-късно я изпратиха пред хотела с уверението, че от гаража са й осигурили мерцедес. Освен това научи, че името на шофьора е Ранджит Басока и сикхът портиер ще бъде уведомен, за да я упъти към правилната кола.

Докато стоеше навън и чакаше, тя наблюдаваше тълпата от хора от различни националности, но не обърна специално внимание на облечения в черно мъж с няколко златни ланеца около врата, който излезе от хотела, проправи си път през тълпата и се качи в черен мерцедес. Нито забеляза, че той не запали колата, а остана да седи вътре, барабанейки с пръсти по волана.

— Ще желаете ли още кафе? — попита сервитьорката.

— Не, благодаря — отвърна Нийл. Той сгъна вестника, изправи се и се разкърши. Закуската беше великолепна. Шведската маса беше една от най-богатите, които бе виждал, и успя да опита почти от всичко. След като разписа чека си, той излезе в пълното фоайе, питайки се с какво да се заеме. Зърна гишето на консиержите и реши да започне оттам.

Мина известно време, преди да му дойде редът.

— Отседнал съм тук… — започна той.

— Разбира се — прекъсна го Лакши. — Вие сте сахиб Нийл Маккългън, предполагам.

— Откъде знаете името ми?

— Когато идвам сутрин, ако разполагам с достатъчно време, се запознавам с новите гости. Е, правя и грешки понякога, но обикновено съм прав.