Робин Кук - Чуждо тяло

— Това е интересно! Като че ли някой е знаел, че ще умре, много преди това наистина да се случи.

— Точно така — потвърди Дженифър. — Разбира се, може да се получи някакво объркване, и някой тук, в Индия, да е написал десет и трийсет и пет вместо девет и трийсет и пет — но дори и така да е, времето пак не е достатъчно, за да могат CNN да получат информацията, да я потвърдят, да подготвят репортаж за медицинския туризъм и да го излъчат в ефир.

— Съгласна съм с вас; с удоволствие ще се постарая да го разбера.

— И още нещо, последното — каза Дженифър. — Когато баба ми е била открита мъртва, тя е била посиняла. Нарича се цианоза. След сърдечен удар понякога крайниците на пациентите посиняват, върховете на пръстите, например, но не и цялото тяло. Като се имат предвид многото съвпадения между случаите на баба ми и Хърбърт, бих искала да разбера дали той също е имал посиняване.

— Кого да попитам?

— Сестрите. Те са хората, които знаят какво се случва в болницата. Или студентите по медицина, ако има такива.

— Ще се опитам.

— Извинявайте, че ви товаря с подобни задачи.

— Всичко е наред. Дори ще ми се отрази добре. Няма да ми позволи да се поддам на мъката.

— Щом не искате да се разходим, какво ще кажете за вечеря? Ще посрещнете ли синовете си на летището, или ще ги изчакате тук, в хотела?

— Ще отида до летището. А що се отнася до вечерята, може ли да се разберем по-късно?

— Разбира се — отвърна Дженифър. — Ще ви се обадя следобед.

След като си казаха довиждане, Дженифър затвори телефона и отиде до гишето на консиержа. Искаше да започне обиколката на града. За съжаление, отпред се беше събрала опашка и се наложи да изчака. Когато дойде нейният ред и тя застана пред човека, реакцията му я смути. Той се държеше така, сякаш вижда стар приятел. А на всичкото отгоре дори не беше същият, който й бе дал картата на града.

— Бих искала да се посъветвам — започна Дженифър, докато го гледаше в очите.

Вместо да отвърне на погледа й, той непрекъснато хвърляше погледи към фоайето и накрая дори самата тя се обърна, за да види какво става. Не забеляза нищо необичайно.

— Какво ви интересува? — попита мъжът, най-накрая концентрирайки се.

— Бих искала да разгледам града — каза тя. Забеляза, че името му е Сумит. — Какво бихте ми препоръчали да видя за два-три часа?

— Посещавали ли сте стария Делхи?

— Нищо не съм посещавала.

— Тогава определено ви го препоръчвам — каза Сумит, протягайки ръка към картата на града. Разгъна я със заучено движение и я приглади върху бюрото.

Дженифър я погледна. Беше същата като онази, която беше получила предишния ден.

— Това е Стария Делхи — каза Сумит, сочейки с показалец.

С крайчеца на окото си Дженифър забеляза как мъжът маха над главата си, сякаш за да привлече нечие внимание. Тя се обърна, за да види за кого е предназначен жеста му, но като че ли никой не реагира. Дженифър отново погледна консиержа. Изглеждаше леко смутен и рязко свали ръка, като хлапе, хванато да бърка в бурканчето със сладко.

— Извинете — каза Сумит. — Опитвах се да поздравя стар приятел.

— Няма нищо — отвърна тя. — Какво трябва да видя в Стария Делхи?

— Червения форт със сигурност — отвърна той, връщайки се към картата. После взе пътеводителя и го разтвори на съответната страница. — След Тадж Махал в Агра това е може би най-интересното нещо в Индия. На мен особено много ми харесва Диван-и-аам 12 12 Голямата зала за публични аудиенции, в която владетелят е разрешавал проблемите на населението. — Б.пр. .

— Звучи обещаващо — усмихна се Дженифър.

— Добро утро, госпожице Ернандес — кимна й вторият консиерж, приключвайки с настоящия си клиент в очакване на следващия. Точно той й беше дал карта на града предишния ден.

— Добро утро — отвърна тя.

— Госпожица Ернандес отива да разгледа Стария Делхи — каза Сумит на Лакши.

— Ще ви хареса. — Лакши подкани с ръка следващия гост на хотела да се приближи.

— А след Червения форт? — попита Дженифър.

— Препоръчвам ви да посетите джамията Джама Масджид, построена от същия владетел. Тя е най-голямата в Индия.

— Има ли близо до тях пазар? — попита Дженифър.

— Не просто пазар, а Пазарът. Това е най-очарователният лабиринт от тесни улички, където можете да си купите всичко. Магазинчетата са малки и са собственост на продавачите, така че можете да се пазарите. Прекрасно е. Препоръчвам ви да се разходите из пазара, да си купите нещо, ако ви хареса, а после да обядвате в чудесния ресторант на Карим — каза Сумит, посочвайки мястото на картата. — Ресторантът с най-автентичната моголска кухня в Ню Делхи.