Робин Кук - Чуждо тяло

— Ще ти се обадя.

— Добре.

Рамеш прекъсна разговора. Междувременно му беше хрумнала друга идея как да разреши „проблема Ернандес“, едно по-лесно, по-евтино и може би по-добро решение, което нямаше да замесва правителството. Трябваше просто да намери някой, който бързо се палеше, а Рамеш случайно познаваше човек, който се ядосваше много бързо, когато ставаше въпрос за пари. Рамеш се изненада, че не се беше сетил по-рано за Шашанк Малхотра. Все пак човекът редовно му плащаше и дори го заведе на незабравима почивка в Дубай.

— Здравей, добри ми приятелю! — Гласът на Шашанк се вдигна с няколко октави. — Толкова се радвам да те чуя. Как е семейството ти?

Рамеш буквално виждаше пред очите си Шашанк, седнал в разкошния си офис в модния търговски квартал „Конот плейс“. Шашанк беше един от индийските новобогаташи, които се занимаваха с най-различен бизнес, донякъде легален, донякъде не чак толкова. Напоследък беше силно заинтригуван от медицинския туризъм като начин за бързо натрупване на богатство. През последните три години беше инвестирал в него значителна сума и беше основният акционер в компанията, която притежаваше болници „Кралица Виктория“ в Делхи, Бангалор и Ченаи, както и медицинските центрове „Асклепий“ в Делхи, Мумбай и Хидерабад. Той финансира и по-голямата част от настоящата рекламна кампания в Европа и Северна Америка, която настойчиво предлагаше Индия като основна здравна дестинация на двайсет и първи век. Шашанк Малхотра беше голям играч.

След като известно време си разменяха любезности, Рамеш премина на въпроса.

— Причината да те притесня, е един проблем в болница „Кралица Виктория“ тук, в Делхи. Уведомиха ли те вече за това?

— Чух, че имало някакъв незначителен проблем — отвърна предпазливо Шашанк.

Беше усетил промяната в тона на Рамеш, а и беше изключително чувствителен към използването на думата проблем, която обикновено означаваше харчене на пари. Освен това приемаше много навътре всякакви проблеми, свързани с болничната група „Кралица Виктория“ и медицинските центрове „Асклепий“, тъй като те бяха най-новите членове на финансовата му империя и все още не бяха започнали да му носят печалба.

— Съвсем не е незначителен — отвърна Рамеш. — Разполагаш ли с няколко минути?

— Шегуваш ли се? Разбира се, че ще те изслушам.

Рамеш разказа на Шашанк историята почти по същия начин, както я беше представил на инспектор Нареш Прасад, без оптимистичните икономически предвиждания на правителството за медицинския туризъм, тъй като Шашанк отдавна беше наясно с тях. Шашанк явно оцени важността на ситуацията и нуждата от бързото й разрешаване — по време на разказа на Рамеш той задаваше точни и директни въпроси.

Когато Рамеш завърши разказа си и млъкна, Шашанк също остана смълчан. Рамеш го остави да смели информацията, особено онази част за намаляването на ефекта от рекламната кампания.

— Мисля, че трябваше да ми го кажеш малко по-рано — изръмжа Шашанк. Гласът му сякаш беше на съвсем различен човек. Звучеше ниско и злобно.

— Смятам, че всичко ще се оправи, след като младата дама реши какво да прави с трупа на баба си и си тръгне за дома. Сигурен съм, че разполагаш с човек, който ще може да я убеди в това.

— Къде е отседнала?

— В „Амал палас“.

Внезапно Рамеш усети, че на другия край на линията вече няма никой.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 15:45 часа

Ню Делхи, Индия

Вийна погледна часовника си. Отчетът никога не беше продължавал толкова дълго. Тя трябваше да си тръгне в три и половина, а вече беше четири и петнайсет.

— Това беше всичко за днес — каза сестра Кумар на главната сестра от вечерната смяна. — Някакви въпроси?

— Не мисля — отвърна сестрата. — Благодаря.

Всички се изправиха. Вийна се отправи директно към асансьора, докато останалите се струпаха на групички и започнаха да разговарят. Самира я видя и побърза да я настигне.

— Къде отиваш? — попита я тя.

Вийна не отговори. Очите й се стрелкаха от единия към другия асансьор в очакване кой ще дойде пръв.

— Вийна! — Гласът на Самира преливаше от емоции. — Още ли не ми говориш? Мисля, че това продължава твърде дълго.

Вийна не й обърна никакво внимание и пристъпи към вратата на пристигащия асансьор. Самира я последва.

— Беше напълно разбираемо да ми се разсърдиш — прошепна Самира, след като се придвижи след приятелката си. До тях се приближиха още няколко сестри и започнаха да обсъждат случките от деня. — Но след като разполагаше с време да го премислиш, реших, че си разбрала, че съм го направила както за теб, така и за мен и останалите.