Робин Кук - Чуждо тяло

— Какъв маршрут предлагаш? — попита Кал.

— Тръгваме на юг от Делхи и използваме главната магистрала до Варанаси. Оттам поемаме на североизток, за да прекосим границата с Непал при граничен пункт Раксаул-Биргундж. — Даръл проследи маршрута на картата.

— Мястото добро ли е?

— Най-доброто според мен. Раксаул е в Индия, а Биргундж е в Непал. Изглежда, двете забутани градчета се намират само на няколкостотин метра едно от друго, и доколкото разбирам, единствената им индустрия е търговията с плът за двете хиляди шофьори на камиони, които прекосяват границата всеки ден.

— Звучи страхотно.

— Според мен е точно онова, което търсим. Толкова е забутано, че не искат дори визи. Просто най-обикновена спирка.

— В планината ли се намира?

— Не, в тропичните райони, на равен терен.

— Наистина е идеално. И след като преминем оттатък, какво?

— Продължаваме направо по магистрала Претхир, която се намира в непалската част от Катманду, към международното летище. След това сме си вече вкъщи.

— В Непал сигурно има планини?

— О, да!

— В такъв случай препоръчвам тойота ленд круизър — каза Кал, взе снимката и я размаха във въздуха. — Разполагаме с шест места и система 4×4.

— Съгласен. — Даръл прибира останалите снимки. — Това беше и моят избор.

— Купи я, приготви я и я прибери в гаража. Погрижи се да я припалват веднъж седмично. Освен това накарай всички да си стегнат по един сак за пътуване.

— Ако ключовете ще останат в колата, не съм убеден, че саковете също трябва да бъдат там. Част от задната ограда е паднала.

— Тогава ще използваме онази приличаща на килия стая на долния етаж. Която има няколко резета, сещаш ли се?

— И огромен ключ, който е сякаш от средновековен замък.

— Точно така ще направим. Всеки ще си приготви по един малък куфар и ще го заключи в килията.

— Какво ще правим с ключа? — попита Даръл. — Ако се случи нещо важно и планът влезе в действие, всички трябва да знаем къде е скрит ключът. Всяко забавяне ще бъде проблем.

Кал огледа библиотеката. Освен впечатляващата колекция от антични книги, по масите и рафтовете имаше какви ли не джунджурии. Погледът му се спря върху една антична индийска кутия за бижута, която стоеше върху мраморната полица над камината. Той се изправи и се приближи до нея. Кутията имаше сложен рисунък и беше емайлирана, освен това големината й беше подходяща. Успя да я отвори след няколко опита. Оказа се празна.

— Ключът ще стои тук. Какво ще кажете?

Те кимнаха и Кал я постави обратно на полицата. След като отново седна в стола си, той се обърна към жените.

— Какво мислите? Двете можете да стегнете един малък сак и да го дадете на Даръл. Наистина малък, с багаж колкото за два дни.

Двете момичета отново кимнаха.

— Звучи страхотно, Даръл — каза Кал, — особено след като шансовете да се нуждаем от това практически клонят към нула, но все пак е добре да сме готови. — Той си помисли, макар да не го произнесе на глас, че основната причина би бил опитът за самоубийство на Вийна, който със сигурност беше неочакван. Той я погледна, изненадан от очевидната й промяна. И все пак, знаейки за тормоза вкъщи, който е трябвало мълчаливо да понася, той не можеше да не се замисли дали тя ще прояви стабилността, която беше необходима в случая.

— Ще запозная Петра и Сантана с подробностите — каза Даръл на Кал, докато прибираше картите. След това се обърна към жените и им каза, че по-късно ще се съберат, за да обсъдят начина, по който да се свържат, в случай че се наложи да активират плана за бягство.

Кал кимна на Даръл, но вниманието му вече беше насочено към Вийна и Самира.

— Така — каза той. — Ваш ред е. Какъв е този потенциален проблем?

Вийна и Самира заговориха в един глас, млъкнаха и отново започнаха едновременно. Тогава Самира махна с ръка и отстъпи думата на Вийна. Тя описа срещата си с Дженифър Ернандес и асистентката.

Кал я спря с рязко махване на ръката и извика:

— Даръл, ела да чуеш това! — Даръл тъкмо се канеше да отвори вратата, придържайки непохватно сгънатите карти под мишница. Обърна се и неохотно се върна до масата. Кал обобщи накратко какво е научил и махна на Вийна да продължи.

Тя им разказа как Дженифър се беше ядосала от неспособността на болницата да се оправи с тялото на баба й и най-важното, че всъщност се готви да разследва смъртта й. Асистентката дори беше споменала думите „грешка“ и „умишлено“, които Дженифър беше използвала, за да опише причините за смъртта.