Робин Кук - Чуждо тяло

Очите му потрепнаха и се отвориха. Вдигна ръка над завивките откъм страната на жена си и когато не се натъкна на спящото й тяло, вече знаеше какъв е звукът: беше душът. Лори вече беше станала — нечуван феномен. Лори беше заклета нощна птица и често се налагаше да бъде измъквана ритаща и крещяща от леглото, за да стигне до Центъра по патология с поносимо закъснение. Що се отнася до самия него, Джак обичаше да пристига рано, преди останалите, за да си подбира по-интересни случаи.

Озадачен, той отметна завивките, и — напълно гол — се приближи с леки стъпки до пълната с пара баня и влезе. Лори беше практически невидима зад преградата на душа. Джак затвори вратата с щракане.

— Здравей! — надвика Джак шума на водата.

Лори подаде насапунисаната си глава извън преградата.

— Добро утро, сънчо — каза тя. — Ставаш тъкмо навреме. Ще бъде напрегнат ден.

— За какво говориш?

— Пътуването до Индия! — каза Лори. Тя върна главата си обратно под струята и обилно изплакна косата си.

Джак отскочи назад, за да не бъде изпръскан, и остави вратата на душа да се затвори. Спомените го връхлетяха. В главата му се въртяха откъслеци от среднощния разговор, за които до момента си мислеше, че са били някакъв кошмар.

Джак не беше виждал Лори толкова мотивирана, откакто тя и майка й се бяха обединили, за да планират сватбата им. Малко след това Джак научи, че Лори не си беше легнала до късно предишната нощ и бе резервирала билети и квартири; и че двамата очакват сега разрешение от Калвин да си вземат свободна седмица. Щяха да тръгнат тази вечер, да сменят самолета в Париж и да пристигнат в Ню Делхи рано следващата нощ. Що се отнася до хотела, бяха им резервирани места на същото място, където беше отседнала Дженифър Ернандес.

В седем сутринта Джак вече зяпаше към цифровата камера в магазина на Кълъмбия авеню. След като светкавицата проблесна, той скочи на крака. Няколко минути по-късно двамата с Лори бяха отново на улицата.

— Дай да видя снимката ти! — каза Лори и когато я погледна, прихна.

Джак си я взе обратно, намусен, че на Лори й е толкова смешно.

— Искаш ли да видиш моята? — попита Лори и му я подаде, преди той да успее да отговори.

Както и очакваше, нейната снимка изглеждаше значително по-добре от неговата — светкавицата беше уловила кестенявите връхчета на тъмните й коси, сякаш служителят бе професионален фотограф. Най-голямата разлика беше в очите. Докато светлокафявите, хлътнали очи на Джак изглеждаха така, сякаш той е с махмурлук, синьо-зелените очи на Лори бяха ведри и искрящи.

Когато пристигнаха в Центъра по патология в седем и половина, Лори мислеше, че нещата изглеждат обещаващо. Знаеше добре, че ако денят е особено натоварен, Калвин няма да е толкова предразположен психологически да даде и на двамата отпуска. Но графикът, поне засега, беше нормален. Когато двамата с Джак влязоха в стаята за оперативки, където започваше работният ден на всички съдебни лекари, д-р Пол Плоджет, дежурният патолог, който трябваше да ги запознае с постъпилите през нощта случаи, седеше зад бюрото и четеше „Ню Йорк Таймс“. Пред него имаше необичайно ниска купчина папки, които вече бяха прегледани. Отстрани до него, в един от кафявите пластмасови столове, се беше разположил Вини Амендола, един от санитарите, чиято работа беше да дойде рано, за да приеме нощната смяна. Той освен това бе натоварен с правенето на кафе за всички. В момента Вини четеше „Ню Йорк Поуст“.

— Днес денят май ще е лек? — попита Лори, за да е сигурна.

— Един от най-ненатоварените — кимна Пол, без да се подава иззад вестника.

— Някакви интересни случаи? — попита Джак, като започна да тършува из ниската купчина.

— Зависи за кого — отвърна Пол. — Има едно самоубийство, което май ще е проблем. Сигурно си видял родителите. Бяха застанали пред стаята за оперативки по-рано. Семейство от изтъкнат еврейски род с много връзки. Накратко, не искат аутопсия, и са категорични. — Пол се подаде иззад вестника, за да се убеди, че Джак го е чул.

— А наистина ли има нужда от аутопсия в този случай? — попита Джак. Според закона при самоубийство се изискваше аутопсия, но Центърът по патология се опитваше да проявява чувствителност към семействата, особено когато беше намесена и религията.

Пол сви рамене.

— Бих казал, че да, трябва да се действа тактично.

— Което изключва д-р Степълтън — обади се Вини.

Джак перна грубо вестника на Вини, което накара санитаря да подскочи.