Робин Кук - Чуждо тяло

— Ще го направим — отвърна Лори.

— Още нещо — обади се Калвин, след като вече беше наполовина излязъл и държеше вратата отворена. — Донеси ми подарък. Забременей.

След тези думи той излезе и остави вратата да се затвори.

Като връхлетяно от внезапна лятна буря, настроението на Лори се заоблачи. Последният коментар на Калвин я вбеси. Обръщайки се отново, тя си позволи да избълва поток от ругатни. При цялото напрежение, на което беше подложена при опитите да забременее и унинието, което пораждаше цялата история, не й трябваше много.

Вътре в асансьора тя удари бутона за петия етаж с кокалчето на юмрука си. Не можеше да повярва колко безчувствени са понякога мъжете. Това беше непростимо.

После гневът й изчезна — почти толкова бързо, колкото се беше разразил. Явно хормоните й отново се бяха разбушували, както при сдърпването й с Джак през нощта и скандала с възрастната жена в супермаркета. Това, което я изненада и обърка, беше скоростта, с която лумваха подобни събития. Нямаше време да бъде разсъдлива.

Когато стигна до кабинета си и почувства, че е овладяла емоциите си, тя се обади на приятелката си Шърли Шьонер. Знаеше, че моментът е подходящ, защото Шърли използваше времето между осем и девет за консултации на своите пациенти по телефона и електронната поща. Тя отговори незабавно.

Лори реши да не й губи времето и мина директно на въпроса, като каза на Шърли, че двамата с Джак ще пътуват за Индия тази вечер и обясни защо.

— Завиждам ви — отговори Шърли. — Ще бъде толкова… интересно.

— Обикновено хората говорят по този начин, когато нещо не им харесва и се налага да са дипломатични — каза Лори.

— Не, не, просто ми е трудно да характеризирам отношението си към Индия — възрази Шърли. — Тази страна не може да бъде описана еднозначно. Но аз я обичам!

— Всъщност няма да имаме време да разгледаме Индия — каза Лори. — Боя се, че само ще отидем и ще се върнем набързо.

— Няма значение. Индия е изпълнена с толкова противоречия, че ще усетиш това, което казвам, независимо от продължителността на престоя си. Няма значение дали си в Делхи, Мумбай, или Калкута. Бях там преди една година на конференция и оттогава не съм същата. Такава смесица от възвишена красота и градска грозота. На едно място може да се видят изключително богатство и най-крайна мизерия. Казвам ти, ще бъдеш поразена. Невъзможно е да останеш безучастна.

— Е, ние, разбира се, ще си държим очите отворени, но отиваме там по повод смъртта на Мария Ернандес. А също така ще се грижим и за процедурите ми.

— О, боже — възкликна Шърли. — За миг забравих за това. Имам толкова добро предчувствие за тези процедури; не искам да заминаваш. Не мога да поема никаква отговорност, когато забременееш — което си мисля, че ще стане.

— Е, недей да ми оказваш никакъв допълнителен натиск — каза Лори, кикотейки се и й разказа колко се е вбесила на коментара на Калвин.

— Още ли се съмняваш, че имаш проблем с хормоните? — засмя се Шърли.

— Не ми напомняй. Предменструалният синдром никога не е бил толкова голям проблем за мен, колкото е за някои мои познати.

— Значи имаме нужда от някой, който да те прегледа в деня след пристигането ти в Делхи. Не бива да поемаме никакъв риск от хиперстимулация.

— Това е причината, поради която ти се обаждам. Познаваш ли някого от Ню Делхи, когото можеш да ми препоръчаш?

— Много хора — отговори Шърли. — Покрай пътуването ми дотам за онази конференция поддържам връзка с няколко души. Индийската медицина е доста напреднала, по-напреднала, отколкото повечето хора си дават сметка. Познавам поне пет-шест лекари, които спокойно мога да ти препоръчам. Някакви по-специални изисквания, като пол или определено местоположение в града?

— Ще е много удобно, ако някой от онези, които ми препоръчваш, е свързан с болница „Кралица Виктория“… — каза Лори. — Ще ми е много полезно, ако познавам някого от персонала, докато се занимаваме с администрацията.

— Тогава ето какво. Ще се обадя още сега. В момента е около шест без петнайсет вечерта в Делхи, което е идеалното време. Мога и да изпратя писма по електронната поща, но мисля, че директните разговори са по-подходящи, а и в момента нямам обаждания от пациенти.

— Благодаря, Шърли — рече Лори. — Задължена съм ти за всичко, но не знам как да ти се отплатя. Съмнявам се, че имаш нужда от подобни професионални услуги.

— Не казвай такива неща дори на шега — отвърна Шърли. — Много съм суеверна.