Робин Кук - Чуждо тяло

След като прекъсна връзката, Лори машинално погледна часовника си. Службата, издаваща индийски визи, не отваряше преди девет, а дотогава имаше още време. Първото нещо, което направи, беше да се обади на авиокомпанията и да плати с кредитната си карта билетите, които беше резервирала. Следващото беше да се обади на Дженифър. След четири или пет сигнала, когато вече очакваше да се включи гласовата поща, Дженифър прие обаждането. Звучеше така, сякаш е останала без дъх.

Лори я попита дали не се обажда в неподходящ момент, защото ако е така, не би било проблем да звънне по-късно.

— Не, всичко е наред — отвърна Дженифър. — Вечерям в луксозния китайски ресторант на хотела, и когато телефонът звънна, изтичах във фоайето, за да отговоря. Можеш ли да познаеш с кого вечерям?

— Нямам никаква представа.

— С госпожа Бенфати. Тя е съпругата на човека, който почина в „Кралица Виктория“ снощи.

— Какво съвпадение!

— Не е точно съвпадение. Издирих я и обядвахме заедно. Трябва да ти кажа, че в смъртта му има някои странни сходства със смъртта на баба.

— Наистина ли? — попита Лори. Тя се запита дали тези сходства са реални, или въображаеми.

— Божичко, аз се разбъбрих, а ти ми се обаждаш за нещо. Моля те, кажи ми, че идвате в Индия.

— Наистина идваме в Индия — отвърна Лори развълнувано.

— Страхотно! — възкликна радостно Дженифър. — Не можеш да си представиш колко се радвам! Предай хиляди благодарности на д-р Уошингтън!

— Той ти изпраща много поздрави — каза Лори. — Има ли някакви промени в ситуацията там?

— Не особено. Все още се опитват да ме накарат да им дам зелена светлина. Казах им, че ще пристигнете и ще сте тук по някое време в петък сутринта.

— Спомена ли им, че случайно сме съдебни патолози?

— О, да, определено!

— И те как реагираха?

— С нова лекция, че няма да има аутопсия. Непреклонни са.

— Ще видим — рече Лори.

— Поговорих с медицинската сестра, която се е грижила за баба. Няма да повярваш, но тя е кралица на красотата със страхотна фигура!

— От твоите уста това звучи като комплимент.

— Не съм от нейната класа. Тя е от онзи тип жени, които могат да ядат всичко, и от това изглеждат само по-добре. Освен това е много мила. В първия момент обаче, когато я видях, се държеше странно.

— Тоест?

— Плахо или смутено, не мога да определя. Сякаш беше уплашена, че може да съм й ядосана.

— Защо пък да си й ядосана?

— И аз я попитах същото. Знаеш ли какво се оказа? Че баба е била първият й пациент, когото губи, след като е завършила медицинското училище.

— Научи ли нещо за баба си от нея? — попита Лори. Тя не коментира риторичния въпрос на Дженифър. На пръв поглед не разбираше как може фактът, че Мария е първата пациентка, която медицинската сестра губи, да доведе до опасението, че Дженифър може да й е бясна. Предполагаше, че това може да е свързано с възпитанието на жената.

— Всъщност не — каза Дженифър, но веднага се поправи. — Освен това, че баба е имала цианоза, когато са я намерили.

— Истинска цианоза? — попита Лори.

— Така ми каза тя, и аз я разпитах за подробностите. Но разказът й беше от втора ръка. Баба не е починала през нейното дежурство, а по време на вечерната смяна. Сестрата е научила за нещастието от колегата й, който е намерил баба след смъртта й.

— Може би е по-добре да не си играеш на медицински разследвания — предложи Лори. — Така може да ядосаш някого.

— Сигурно си права — съгласи се Дженифър. — Особено при положение че вие идвате. С кой полет пристигате?

Лори й даде номера на полета им и предполагаемото време на пристигане.

— Няма нужда да идваш на летището, както беше предложила — допълни Лори. — Можем да си вземем такси.

— Искам да дойда. Ще взема колата на хотела. Имам предвид, че разноските ми се покриват.

— Е, щом е така. А сега най-добре да те оставя да се навечеряш с компанията си.

— Що се отнася до госпожа Бенфати, предлагам да хвърлите поглед и на случая със съпруга й. Надявам се да нямате нищо против. Забелязват се някои сходства, както казах.

— Първо ще видим какви са сходствата и тогава ще решим — отговори Лори.

— Още нещо — каза Дженифър. — Отидох в посолството на Съединените щати този следобед и разговарях с един любезен служител, който беше страшно услужлив.

— Научи ли нещо?

— Оказа се, че завеждащата личен състав в „Кралица Виктория“ ми е казала истината относно връщането на телата в Щатите. Така че се насочвам към кремиране.