Робин Кук - Чуждо тяло

— При такава препоръка имаш ли нещо против аз да поема случая? — обърна се Джак към Пол.

— Моля, заповядай — каза Пол.

— Калвин дойде ли вече? — попита Лори.

Пол смъкна вестника си така, че да може да вижда Лори, вдигайки въпросително вежди, сякаш искаше да каже: „Да не си се побъркала?“.

— Вероятно ще се наложи двамата с Джак да вземем малко извънредна отпуска, започваща от по-късно днес — каза Лори на Пол. — Ако това не е проблем — а не виждам защо може да бъде — искам да отхвърля колкото може повече работа.

— Няма да е проблем — съгласи се Пол.

— Излизам да поговоря с тези родители — каза Джак и вдигна папката с документите.

Лори го хвана за ръката.

— Аз смятам да изчакам Калвин. Искам да получа отговор колкото се може по-бързо. Ако е положителен, ще намина долу, преди да изляза, за да взема визите.

— Добре — каза Джак, но явно мислите му вече бяха заети със случая.

След кратка разходка до Марлен на рецепцията, за да помоли да я информират веднага, ако Калвин пристигне, Лори взе асансьора до кабинета си на петия етаж. Когато седна на мястото си, тя се зае с купчината висящи случаи. Но не стигна далеч. Само след двайсет и няколко минути Марлен я уведоми, че Калвин току-що е влязъл през главния вход, много по-рано от обикновено.

Кабинетът на заместник-директора на Центъра по патология се намираше до много по-големия кабинет на директора в близост до главния вход. В момента, малко преди осем, секретарките вече трябваше да са пристигнали и се налагаше Лори да обяви посещението си.

— Е, давай! — каза Калвин, когато видя Лори на вратата. — Каквото и да си си наумила, карай по-бързо. Трябва да отида до кметството. — Калвин беше огромен афроамериканец, който би могъл да играе в Националната хокейна лига, ако не си беше дал труда да учи медицина след завършването на колежа. Със способността му да респектира, съчетана с буйния му темперамент и перфекционизма му, той беше много ефективен администратор. Въпреки че Центърът по патология беше общинска агенция, нещата се вършеха, и то ефективно, под управлението на Калвин Уошингтън, д-р по медицина.

— Извинете, че ви безпокоя толкова рано сутринта — започна Лори, — но се боя, че двамата с Джак имаме извънредна ситуация.

— О-ох — простена Калвин, докато събираше материалите за кметството. — Защо имам чувството, че ще трябва да се справям без двамата ми най-продуктивни патолози? Добре, казвай накратко проблема.

Лори прочисти гърлото си.

— Спомняте ли си онова момиче, Дженифър Ернандес, което поканих тук преди четиринайсет години?

— Как бих могъл да забравя! Бях категорично против, и неизвестно защо ти позволих да ме склониш. А после се оказа, че това е едно от най-хубавите неща, случили се в това учреждение. Четиринайсет години ли минаха оттогава? Господи!

— Да, отдавна беше. Всъщност през пролетта Дженифър ще се дипломира в Медицинското училище към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

— Страхотно! Харесвах това хлапе!

— Тя ви изпраща поздрави.

— Мерси, подобно — отвърна Калвин. — Лори, ще се наложи да ускориш. Трябваше да съм излязъл през тази врата преди пет минути.

Лори му разказа историята за смъртта на Мария Ернандес и затрудненията на Дженифър. Както и това, че жената се е грижила за нея цели дванайсет години. И накрая — че двамата с Джак искат да отидат в Индия и ще се нуждаят от около седмица за целта.

— Моите съболезнования — каза Калвин. — Естествено, разбирам желанието ти да покажеш почитта си към покойната, но не съм сигурен, че разбирам защо и Джак трябва да пътува. Ако останем без двама ви по едно и също време, ще изпитаме затруднения.

— Причината, поради която Джак трябва да дойде, всъщност не е свързана със смъртта на Ернандес — обясни Лори. — Двамата с Джак провеждаме лечение за безплодие от около осем месеца. Понастоящем съм в период, в който си инжектирам големи количества хормони; до няколко дни трябва да си сложа стимулиращата инжекция за отделяне на яйцеклетката. И в този момент…

— Добре, добре! — възкликна Калвин, прекъсвайки я по средата на изречението. — Схванах. Хубаво! Имате я вашата седмица. Ще се справим!

Калвин вдигна куфарчето си.

— Благодаря ви, д-р Уошингтън — рече Лори. Разтрепери се от вълнение. Пътуването наистина щеше да се осъществи. Тя последва заместник-директора вън от кабинета му.

— Обадете ми се, когато сте готови да се върнете на работа — подхвърли Калвин през рамо, докато се насочваше към главния вход.