Робин Кук - Чуждо тяло

— Не, не беше враждебна. Дори напротив. Показа съчувствието си, че баба й е била първият ми смъртен случай след дипломирането ми.

— Това е доста странно.

— Но беше пределно ясна, че е обезпокоена от „странната смърт“ на баба си, каквото и да значи това, и че смята да го разследва.

— Ако отново разговаряш с нея, моля те, опитай се да я накараш да реши за тялото. Страшно ще ни помогнеш.

След като обеща да спомене за това при първата удобна възможност, Вийна пожела на шримати Варини лека нощ и забърза към фоайето. Откри Самира и я изведе навън.

— Какво научи? — попита Самира, докато двете вървяха по тротоара.

— Ще трябва да поговорим с Кал за тази Ернандес. Казвам ти, наистина много ме притеснява. Дори Кашмира Варини имала проблеми с нея. Според нея Дженифър Ернандес има съмнения, че смъртта на баба й се дължи на лекарска грешка или на умисъл. С други думи, не е естествена.

Самира се спря, стисна внезапно Вийна за лакътя и рязко спря.

— Искаш да кажеш, че се бои, че баба й е била убита?

— Само че казано по заобиколен начин — кимна Вийна.

— Мисля, че трябва да се прибираме.

— Съгласна съм.

Въпреки сгъстения трафик, който задръстваше улиците, двете жени успяха бързо да намерят свободна авторикша. Качиха се на задната пейка, казаха на шофьора адреса на къщата и се хванаха здраво за дръжките.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 16:26 часа

Ню Делхи, Индия

— Можеш ли да ми отделиш минута? — попита Даръл от вратата на библиотеката.

Кал вдигна глава от счетоводните сметки на „Международни медицински сестри“. Разходите бяха огромни, но тъй като нещата се развиваха доста добре напоследък, той не беше толкова притеснен от резултатите, както два дни по-рано.

— Разбира се — кимна той. Облегна се назад и сплете пръсти зад тила си.

Даръл влезе в стаята и разпръсна няколко карти върху масата, която Кал използваше за бюро. Имаше и няколко снимки на превозни средства, които той внимателно подреди с големите си, силни ръце. Даръл беше облякъл една от ластичните си черни тениски, които прилепваха толкова плътно върху мускулестите му ръце, сякаш бяха нарисувани върху тях.

— Така — каза той, изправи се и потри доволно ръце. — Ето какво открих.

Преди да продължи, външната врата се затръшна толкова силно, че чашата с кафе на Кал се разклати върху чинийката си. Двамата мъже се спогледаха.

— Какво става, по дяволите? — попита Кал.

— Някой иска да ни уведоми, че вече си е вкъщи — отвърна Даръл. Той погледна към часовника си. Беше почти четири и половина. — Сигурно е някоя от сестрите, която е имала кофти ден.

Още не беше довършил изречението, когато Вийна и Самира влязоха в библиотеката и заговориха една през друга.

— Хей! — извика Кал, вдигайки ръце, за да ги успокои. — Една по една, и дано наистина да е важно. Прекъснахте Даръл.

Вийна и Самира се спогледаха. Вийна заговори.

— В „Кралица Виктория“ се появи потенциален проблем.

— Потенциален? — прекъсна я Кал.

Вийна кимна развълнувано.

— В такъв случай може да изчака. Даръл говореше нещо.

— Ще го обсъдим по-късно — каза Даръл, събирайки снимките на колите.

Кал го сграбчи за китката и го задържа, вперил поглед в очите му.

— Не, продължавай! Те могат да почакат.

— Сигурен ли си? — каза Даръл, наведе се напред и заговори в ухото на Кал. — Мислех си, че уреждането на бягството е секретна информация.

— Няма проблем. Ако настъпи Армагедон, искам и те да дойдат с нас. Нека слушат. Биха могли да ни помогнат.

Даръл вдигна палец утвърдително и отстъпи назад.

— А сега слушайте — каза Кал. — Даръл разработи резервен план, в случай че се развие най-лошият сценарий. Става въпрос за секретна информация. Не бива да казвате на останалите.

Изпълнени с любопитство, жените се доближиха до масата и погледнаха към картите.

— Надявам се, разбираш, че включването им ще увеличи вероятността да ни спипат, ако и когато планът бъде задействан — каза Даръл на Кал.

— По-късно ще обмислиш това — каза Кал. — А сега обяснявай!

Даръл отстъпи назад и отново разстла снимките. Докато го правеше, той обясняваше на жените как му е хрумнало да се измъкнат от страната в случай на нужда.

Вийна и Самира се спогледаха изнервено. Това беше свързано с проблема, който бяха дошли да изложат.

— Това са част от автомобилите, които бихме могли да закупим и да скрием в гигантския ни гараж. Идеята е да бъдат заредени, натоварени и готови за тръгване. Според мен трябва да използваме автомобили с постоянно задвижване на всички колела, защото пътищата от предполагаемия маршрут не са в добро състояние.