Робин Кук - Чуждо тяло

— Не може да бъде! — възкликна невярващо Рамеш.

— Боя се, че е така. Започвам да си мисля, че умишлено се опитва да ни навреди. Дори вярвам, че е обхваната от параноя и ни обвинява, че умишлено сме причинили смъртта на баба й.

— Край — рече Рамеш. — Не можем да позволим това да продължава.

— Ще можете ли да направите нещо, сър? — попита с надежда Раджиш.

— Сигурно — отвърна Рамеш. — Не може просто да седим пасивно и да позволяваме на тази жена да се вихри наоколо, докато не излекува параноята си.

— Напълно съм съгласен с вас.

— Дръжте ме в течение, ако има някакво развитие по въпроса — каза Рамеш.

— Непременно — отвърна Раджиш.

Рамеш остави слушалката и се обърна към клавиатурата на компютъра си. Отвори адресната книга и намери номера на мобилния телефон на инспектор Нареш Прасад от полицията в Ню Делхи, който ръководеше малък таен отдел за индустриална безопасност. Вдигна отново слушалката и набра номера. Двамата не бяха разговаряли от близо шест месеца, затова първо размениха обичайните любезности, преди Рамеш да стигне до основната причина да се обади.

— В департамента по медицински туризъм имаме проблем, за чието разрешаване се нуждаем от твоята експертиза.

— Целият съм в слух — каза Нареш.

— Удобно ли е да говорим?

— Абсолютно.

— Става въпрос за една млада жена на име Дженифър Ернандес, чиято баба почина от сърдечен удар в понеделник през нощта в болница „Кралица Виктория“. По някакъв начин CNN са се докопали до тази информация и я излъчиха в ефир, опитвайки се да поставят под съмнение сигурността на болниците ни.

— Това не е добре.

— Меко казано — рече Рамеш и се впусна да обяснява на Нареш целия проблем, включително подробности от втория смъртен случай. После му изброи всичко, което Дженифър беше направила и което се канеше да направи.

— Тази история започва да оказва наистина вредно въздействие върху кампанията за популяризиране на медицинския туризъм, което ще попречи да изпълним целите си. Не знам дали са те държали в течение, но до 2010 година възнамеряваме да превърнем медицинския туризъм в индустрия за 2,2 милиарда долара годишно.

Нареш подсвирна в слушалката. Наистина беше впечатлен.

— За пръв път чувам тези цифри. Да не възнамерявате да догоните информационните технологии? Компютърджиите ще започнат да завиждат, защото смятат, че са се превърнали в наследствените крале на чуждите валути.

— За жалост този проблем сериозно ще попречи на целите ни — каза Рамеш, пренебрегвайки въпроса на Нареш.

— Нуждаем се от помощ.

— За това сме тук. Какво можем да направим?

— Две неща. Едното е от компетенцията на отдела ви, а другото е специално за теб. Отделът ви трябва да разбере кой предава поверителна информация на CNN. Изпълнителният директор на болницата „Кралица Виктория“ и началникът на персонала му допускат, че е някой радикален университетски професор, който е получил привилегията да води там частните си пациенти. Колко такива има в „Кралица Виктория“ не знам, но искам да бъдат разследвани. Искам да разбера кой е човекът.

— Това може лесно да се уреди. Ще натоваря с тази задача най-добрите си хора. А що се отнася до мен?

— Става въпрос за момичето, Дженифър Ернандес. Искам да се погрижиш за нея. Не би трябвало да представлява трудност. Отседнала е в „Амал“.

— Защо не се обадиш на някой от имиграционните власти? Да я арестуват и да я депортират. Проблемът е решен!

— Доколкото разбирам, момичето е борбено, упорито и изобретателно. Ако имиграционните я приберат, със сигурност ще вдигне скандал, а ако и медиите свържат сполетелите я неприятности със смъртните случаи, обявени от CNN, ще се развихри истинска медийна буря за прикриването им от правителството. А това със сигурност ще съсипе всичко.

— Прав си. Какво точно имаш предвид под „да се погрижа за нея“? Бъди по-точен.

— Разчитам на репутацията ти на изобретателен човек. Искам да спре да ни притеснява. Приемам всичко, което ти хрумне. Всъщност, дори е по-добре да не го знам. Така, ако случайно ме попитат за нея, няма да се наложи да лъжа.

— А ако успея да те убедя, че не представлява заплаха?

— И това ще свърши работа, разбира се. Особено, ако екипът ти открие доносника. Трябва да подхвана проблема от двата му края.

— Да предполагам ли, че компенсацията ми ще бъде както винаги?

— Да речем, че ще бъде равностойна. Погрижи се за нея. Проследи я. Не забравяй, че не искаме да влиза в новините и със сигурност не искаме да я превръщаме в мъченица. Що се отнася до компенсацията, всичко зависи от нивото на трудност. Познаваме се отдавна. Можем да си вярваме един на друг.