Робин Кук - Чуждо тяло

— Боя се, че нещата се влошават. Сега въпросната госпожица Ернандес казва, че иска да изчака до петък. Изглежда, че мъртвата е работела за някой, който по-късно е станал съдебен патолог. И този съдебен патолог пристига утре през нощта.

Раджиш се плесна по челото и силно разтърка слепоочията си.

— Не може да бъде — простена той.

— Става дори още по-лошо. Жената ще дойде със съпруга си, който също е патолог.

Обзет от лека паника, Раджиш свали ръката си и се втренчи в Кашмира.

— Ще си имаме работа с двама американски специалисти?

— Така изглежда.

— Беше ли пределно ясна, когато обясни на госпожица Ернандес, че аутопсия няма да има?

— Бях, и сутринта, и днес следобед. По мое мнение няма връзка между причината, поради която тази жена идва тук, и работата й като съдебен лекар. Не трябва да си вадим прибързани изводи.

Раджиш се облегна назад и погледна към тавана.

— С какво съм заслужил тези проблеми? Единственото, което се опитвам да направя, е да огранича достъпа на медиите и да се разминем само с онова по CNN.

— Що се отнася до това, нещата все още са спокойни. Нито вчера, нито днес са се появявали някакви представители на медиите.

— Да благодарим на бог за малките чудеса, но това може да се промени всеки момент, особено след втория смъртен случай.

— В който госпожица Ернандес също се намесва.

Раджиш се обърна рязко към Кашмира и столът му изскърца.

— Как пък е успяла да стигне дотам?

— По някакъв начин се е добрала до вдовицата. Лусинда Бенфати ми се обади преди известно време, за да подчертае изрично, че също не иска тялото на съпруга й да бъде пипано до петък, когато пристигнат синовете й. Вие сигурно си спомняте, че тя настоя за това още снощи, но и двамата решихме, че шансовете да промени мнението си са големи, особено след като разговарям днес с нея. Изобщо не стана така. Всъщност тя дори спомена, че когато приятелите патолози на Дженифър дойдат, щяла да ги помоли да погледнат и нейния съпруг. Ако медиите надушат за това, веднага ще се нахвърлят върху тях.

Раджиш удари с длан по бюрото. Няколко от подписаните писма се разлетяха във въздуха.

— Упоритостта на тази жена се разпространява като чума сред останалите. Боя се, че тази ситуация скоро ще излезе от контрол. Повечето хора, загубили близък, са прекалено изтощени в емоционално отношение, за да създават неприятности. Какво му има на това момиче?

— Много е упорита, както вече споменах — съгласи се Кашмира.

— Вярваща ли е?

— Нямам представа. Не е казвала нищо, което да ме накара да си мисля така. Защо питате?

— Просто си мислех, че ако е вярваща, можем да я изкушим с тялото на баба й.

— По какъв начин?

— Ще й предложим да го кремираме на прочутите гхатове 7 7 Каменна стълба, която се спуска в река Ганг. — Б.пр. за кремиране във Варанаси и да разпръснем праха й в Ганг.

— Но тази привилегия е запазена само за индуси!

Раджиш махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха.

— Едно щедро пожертвование за брамина на Джалор гхат ще реши проблема. Може пък госпожица Ернандес да се изкуши. Ще го предложим като допълнителна почит към починалите. Бихме могли да го предложим и на госпожа Бенфати.

— Не съм настроена много оптимистично — каза Кашмира. — Не оставя впечатление за религиозен човек, а кремирането във Варанаси има значение само за индусите. Но ще опитам. Самата тя ми подхвърли, че може да промени мнението си, след като се наспи. Изтощена е, а и голямата часова разлика си казва думата. Може би ако се опитам да я умилостивя по този начин, само още повече ще влоша нещата.

— Трябва да махнем тези тела от хладилника на закусвалнята — натърти Раджиш. — Особено след като в момента болницата се намира под наблюдението на Комисията. Не можем да си позволим да се провалим заради някакво инцидентно нарушение. Междувременно ще се обадя на Рамеш Сривастава и ще му обясня, че имаме сериозен проблем с тази Ернандес.

— Уверявам ви, че опитах всичко възможно. Бях изключително директна. Както с никой друг роднина.

— Знам, че е така. Проблемът е, че ресурсите ни са ограничени. Но това не се отнася до Рамеш Сривастава. Той разполага с мощта на цялата индийска бюрокрация. Стига да пожелае, може дори да не допусне двамата съдебни патолози в страната.

— Ще ви държа в течение, ако има някакви промени. — Кашмира се изправи.

— Непременно — каза Раджиш и я освободи с махване на ръка.

Поръча по интеркома на секретарката си да го свърже с господин Рамеш Сривастава. Не умираше от желание да говори с него. Знаеше колко могъщ е Сривастава и как с едно щракване на пръстите можеше да го уволни.