Робин Кук - Чуждо тяло

Когато Дженифър видя сълзите в очите на Вийна, тя си помисли, че е открила причината за страданията на сестрата. Мария беше първият й смъртен случай като истинска медицинска сестра, труден момент в кариерата й, и Дженифър можеше да я разбере.

— Много мило от ваша страна, че го преживявате така — добави Дженифър. — Не исках да ви карам да се чувствате неудобно. Но имам още няколко въпроса. Знаете ли нещо за смъртта на баба ми? Имам предвид кой я е намерил и при какви обстоятелства? В колко часа?

— Намерил я е Теру Вадхва, когато отишъл да провери дали има нужда от сънотворно — отвърна Вийна и избърса ъгълчетата на очите си с юмрук. — Решил, че е заспала, докато не забелязал широко отворените й очи. Разпитах го снощи, когато дойде на работа — все пак тя беше моя пациентка.

— Знаете ли в колко часа я е намерил? — попита Дженифър. След като беше разкрила тайната на младата сестра, Дженифър очакваше, че тя ще се поуспокои. Но не стана така. Вийна изглеждаше дори още по-притеснена. Беше отпуснала ръце в скута си и нервно ги потриваше една в друга.

— Около десет и половина.

— Когато разговаряхте с него, той описа ли я по някакъв начин? Имам предвид дали е изглеждала спокойна, сякаш смъртта й е била лека? Споменавал ли е нещо такова?

— Каза, че когато светнал лампата, за да повика помощ, тя му изглеждала синя.

— Опитали ли са да я реанимират?

— За кратко. Според него било ясно, че е мъртва. Нямало никаква сърдечна дейност, тя била студена и дори леко вкочанена.

— Да, била е мъртва. А посиняването? Дали е имал предвид посивяване, или наистина е била синя?

Вийна като че ли се замисли. Пусна ръцете си и се вкопчи в облегалката на стола.

— Мисля, че имаше предвид синя.

— Като при цианоза?

— Така мисля. Поне така предположих.

— Доста странно за сърдечен удар.

— Така ли? — Вийна прозвуча изненадано.

— Дали е имал предвид, че цялата е била синя, или само устните и ноктите?

— Не знам. Като че ли цялата.

— А господин Бенфати? — попита Дженифър, сменяйки рязко темата. Тя изведнъж си спомни историите за тъй наречените „ангели на смъртта“, болнични серийни убийци, които след опита „намираха“ своите жертви и се опитваха да ги спасят.

— Какво за господин Бенфати? — изненада се Вийна.

— Дали снощи и той е бил намерен от същия човек? — попита Дженифър. Знаеше, че отговорът ще бъде „не“, но беше длъжна да попита.

— Не — отвърна Вийна. — Господин Бенфати не беше на този етаж, а на третия. Не знам кой го е намерил.

— Госпожице Ернандес! — се чу глас зад Дженифър.

Тя се обърна стреснато и вдигна глава. Главната сестра Кумар се приближаваше към тях.

— Боя се, че госпожица Чандра трябва да се върне при пациента си. Освен това се обадих на госпожица Кашмира Варини, за да я уведомя, че сте тук. Тя моли да се отбиете в кабинета й. Каза, че знаете къде се намира. Сигурна съм, че тя ще отговори на всичките ви въпроси. — Сестра Кумар даде знак на Вийна да се върне към задълженията си.

Дженифър и Вийна се изправиха.

— Много ви благодаря. — Дженифър протегна ръка и се изненада, че пръстите на индийката са леденостудени.

— Пак заповядайте — отвърна колебливо Вийна, свеждайки поглед като срамежливо момиче. — Трябва да се заема със задълженията си.

Дженифър я проследи с поглед как се отдалечава, разсъждавайки колко малко трябва да яде и колко много упражнения трябва да прави, за да се сдобие с подобно тяло. След това се обърна към сестра Кумар и се усмихна:

— Красива жена.

— Така ли мислите? — попита високомерно сестра Кумар. — Предполагам, че знаете къде се намира кабинетът на госпожица Варини.

— Знам — каза Дженифър. — Благодаря за помощта и за разрешението да поговоря с нея.

— Пак заповядайте — отвърна сестра Кумар, но след това рязко й обърна гръб и тръгна към пункта на сестрите.

Усещайки презрението й, Дженифър се отправи към асансьорите. Мислеше да поиска да й покажат стаята на баба й, но после размисли. Знаеше, че няма да се различава от обичайните болнични стаи, може би щеше да е само малко по-луксозна. Когато асансьорът пристигна и тя се качи в него, видя, че охраната също се качва. Определено се отнасяха с огромно подозрение към присъствието й тук.

Докато кабинката се спускаше, Дженифър размишляваше върху разговора с младата сестра. Беше трогната, че тя приема толкова емоционално смъртта на баба й, макар че най-вероятно беше прекарала само няколко часа с нея. Разбира се, най-интересното от разговора беше предполагаемата цианоза. Дженифър затвори за миг очи и се пренесе на лекцията по физиология. Опита се да си припомни кой вид сърдечен удар би могъл да доведе до обща цианоза. За съжаление не се сети нищо. Единственото, което й хрумна, бе възможно задушаване и задавяне с храна. За да получи обща цианоза, сърцето на баба й трябваше да е работило добре; всъщност дробовете й не бяха функционирали както трябва.