Робин Кук - Чуждо тяло

— Напомням ви, че това няма никакво значение. Аутопсия няма да има, точка. Тя няма да бъде разрешена.

— Може би, а може би не. Поне ще чуя и друго мнение. Знам, че не мисля трезво. Тотално изтощена съм, а не мога да спя.

— Мога да ви осигуря малко приспивателни.

— Не, благодаря — отказа Дженифър. — Онова, от което имам нужда, е копие от болничния картон на баба ми.

— Това може да се уреди, но ще отнеме до двайсет и четири часа.

— Няма значение. Освен това бих искала да разговарям с главния хирург.

— Той е много зает. Ако имате някакви специфични въпроси, напишете ги на един лист, а аз ще се опитам да намеря отговорите им.

— А ако става въпрос за лекарска грешка?

— В международното споразумение няма такова нещо като лекарска грешка. Съжалявам.

— Трябва да заявя, че въобще не ми помагате.

— Вижте, госпожице Ернандес. Със сигурност ще ви помагаме повече, ако и вие ни съдействате.

Дженифър стана.

— Предложението ми остава — каза Кашмира. — Мога да ви осигуря приспивателни. Може би след като се наспите добре, ще осъзнаете, че трябва да вземете решение. Баба ви не може да остане в хладилника.

— Това и сега ми е ясно — каза Дженифър. — Защо не преместите тялото в градската морга?

— Няма как да стане. Обществените морги в страната ни са в ужасно състояние, благодарение на тромавата бюрокрация. Управляват се от Министерството на вътрешните работи, а не от Здравното министерство, както би трябвало да бъде, а те изобщо не се грижат за тях и не ги финансират. В някои няма хладилни системи, в други системите прекъсват и телата често се разлагат. Ако трябва да бъда брутално откровена, не можем да позволим това да се случи с баба ви заради потенциалните негативни отзиви в медиите. Опитваме се да ви помогнем. Моля ви, помогнете ни и вие!

Думите й за пореден път извадиха Дженифър от равновесие. Тя стана. Със същата липса на такт служителката от болница „Кралица Виктория“ очевидно беше решила да мине от натиск към молба.

— Връщам се в хотела — едва успя да произнесе тя. — Трябва да си почина.

— Да, да, хубаво се наспете — каза Кашмира.

Тя също се изправи и се поклони с долепени една до друга длани.

Дженифър тръгна, олюлявайки се, към препълненото фоайе, където десетина нови пациенти очакваха да бъдат приети. Тя се приближи до изхода и погледна през малката въртяща се врата към улицата. След като не забеляза колата, извади телефона си и започна да набира номера на шофьора.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 14:55 часа

Ню Делхи, Индия

Кашмира проследи с поглед как Дженифър си проправя път между тълпата във фоайето. Никога досега роднина на болен не я беше вбесявал толкова. Когато успя да уговори жената да дойде в Индия, тя си мислеше, че проблемът с тялото на Мария Ернандес е решен; сега нещата се влошаваха още повече, след като не един, а двама съдебни патолози пътуваха насам, за да изкажат мнение. Беше сигурна, че директорът Раджиш Бхургава изобщо няма да е доволен.

Щом Дженифър излезе от фоайето, Кашмира излетя от кабинета си и се стрелна по коридора към офиса на Раджиш.

— Свободен ли е? — попита тя личната секретарка на Раджиш.

— Така мисля — отвърна жената. — Но не е в добро настроение. — Тя провери по интеркома, след което махна с ръка на Кашмира да влиза, докато приемаше друго позвъняване по външната линия.

Между отделните обаждания Раджиш преглеждаше купчина писма и ги подписваше набързо. За разлика от небрежното си каубойско облекло от онази нощ, когато я беше повикал спешно, сега той бе с дизайнерски западен костюм, бяла риза и вратовръзка „Гучи“.

— Тя върна ли се? — попита той, когато Кашмира затвори вратата на кабинета и се приближи до бюрото му.

По време на обедната почивка тя му беше разказала накратко за упоритостта на Дженифър, но накрая завърши, че според нея момичето ще размисли, след като се наспи. Освен това му беше предала и краткия им разговор за аутопсията. Той раздразнено изкоментира, че аутопсия няма да бъде извършена при никакви обстоятелства. Добави, че последното, от което се нуждае, е някакъв патолог да открие нещо, което е трябвало да се знае, преди да се извърши операцията. Освен това Кашмира му каза, че Дженифър е споменала името на Бенфати и Раджиш я попита откъде е научила за смъртта му. Кашмира призна, че няма никаква представа. В най-общи линии можеше да се каже, че Раджиш не е почитател на Дженифър Ернандес.

— И сега? — рязко попита той. След втората смърт за два дни изобщо не беше в настроение. Предишната нощ отново му се беше обадил влиятелният Рамеш Сривастава и го беше уведомил, че CNN са съобщили за втора смърт в болницата на Раджиш, преди самият той да бъде уведомен. Въпреки че високопоставеният чиновник не го беше заплашил директно, намекът беше болезнено ясен.