Робин Кук - Чуждо тяло

Лусинда въздъхна и каза:

— Все пак ви благодаря, че ме накарахте да се измъкна от стаята си. Сигурно нямаше да се осмеля да я напусна.

— За мен беше удоволствие — отвърна Дженифър. Тя вече държеше в ръка телефона си, готова да повика шофьора и колата.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 13:42 часа

Ню Делхи, Индия

— Дълго ли ще останете тук, мадам? — попита шофьорът.

Той беше отворил вратата на колата и чакаше Дженифър да слезе. По време на пътя от хотела до болницата тя бе успяла да подремне двайсетина минути и сега се чувстваше много по-зле от преди. Но въпреки това искаше да говори с Кашмира Варини.

— Нямам представа — отвърна Дженифър, поглеждайки към болницата. Току-що й беше хрумнала идеята да се качи на четвъртия етаж, където се е намирала стаята на баба й и да потърси медицинската сестра, която се е грижела за нея. — Но като се има предвид как се чувствам, едва ли ще се забавя дълго.

— Ще се опитам да ви изчакам тук — каза шофьорът, — но ако портиерите ме изгонят, ще трябва да ме повикате по телефона.

— Няма проблем.

Също както предишния път, двамата облечени в пъстроцветни дрехи портиери отвориха вратите, без Дженифър да каже нито дума. Тъй като навън беше много по-горещо, отколкото сутринта, вътре й се стори още по-студено. Според нея наистина се престараваха с охлаждането.

По това време във фоайето имаше петдесетина души, всичките или индийци от по-висшата класа, или заможни чужденци. До регистратурата стояха бъдещите пациенти, някои от тях седяха в инвалидни колички. Няколко души от персонала бяха ангажирани с различните етапи от процеса по записването. Дженифър погледна към кафенето и видя, че е пълно.

Натрупала достатъчно увереност от предишното си посещение, тя не се поколеба и се отправи към асансьорите. В кабинката натисна бутона за четвъртия етаж и се облегна на задната стена.

Етажът със стаите на пациентите беше най-хубавият, който бе виждала някога. Подът беше застлан с красив цветен звукоизолиращ мокет, който заедно с високотехнологичния акустичен таван и стените, изградени от звукоизолиращи материали, заглушаваше почти напълно и без това слабия шум. Докато вървеше към сестринския пункт, едва дочуваше потракването на големите, натоварени догоре колички за разнасяне на храна.

Току-що бяха докарали няколко пациенти след операциите им, така че всички бяха заети, включително отговорничката по етажа. Дженифър просто наблюдаваше. Учуди се колко си приличаха протоколите за поддръжка на етажа с онези, които беше изпълнявала в медицинския център на Калифорнийския университет, въпреки че се намираше на другия край на света в болница на развиваща се държава.

Постоперативните пациенти бяха настанени по стаите си сравнително бързо и бяха оставени в компанията на роднините си. Оживлението утихна също толкова рязко, както бе започнало. Едва тогава отговорничката на етажа, на чиято идентификационна табелка пишеше просто „Камна“, забеляза Дженифър.

— Мога ли да ви помогна? — попита я тя.

— Така мисля — отвърна Дженифър. Запита се дали Камна е име, или просто означава нещо като „чиновник“. — Казвам се Дженифър Ернандес и съм внучка на Мария Ернандес. Тя е била пациентка на този етаж.

— Точно така — отвърна Камна. — Беше в стая четиристотин и осем. Ужасно съжалявам.

— Аз също. Това обичаен проблем ли е тук?

— Не съм сигурна дали ви разбирам правилно.

— Смъртните случаи често явление ли са?

Камна отстъпи назад, сякаш Дженифър й беше зашлевила плесница. Дори главната медицинска сестра, която работеше на компютърния терминал, я погледна с шокирано изражение на лицето.

— Не, случва се страшно рядко — отвърна Камна.

— Но снощи, приблизително по същото време, е имало още един. Два един след друг.

— Така е — съгласи се нервно Камна. Тя погледна към сестрата, търсейки подкрепа.

— Аз съм сестра Кумар — дойде на помощ втората сестра. — И съм главната медицинска сестра на този етаж. Мога ли да ви помогна?

— Искам да разговарям със сестрата, която се е грижила за баба ми.

— Били са две, всъщност. Едната е госпожица Вийна Чандра, която е нова и по тази причина й беше назначена наставничка, сестра Шрути Агравал.

— Предполагам, че точно госпожица Чандра е била тази, която е комуникирала с баба ми.

— Точно така. Всичко си вървеше съвсем нормално. Нямаше никакви проблеми. Госпожа Ернандес се възстановяваше отлично.