Робин Кук - Чуждо тяло

— Разбира се. — Дженифър вече харесваше жената, особено след като успя да намери сили да се пошегува със себе си в такъв труден момент. — Няма защо да бързате. Ще ви изчакам в стаята си или в някой от ресторантите. Само кажете кой предпочитате — онзи вдясно от фоайето или китайския?

— До фоайето е добре. Не съм много гладна. Ще сляза след половин час, ще съм облечена с виолетова блуза.

— Аз съм с бяла риза и дънки.

— До след малко. Между другото, казвам се Лусинда.

— Много добре. До след малко, Лусинда.

Дженифър бавно затвори телефона. Незнайно защо тя имаше добро предчувствие за срещата с Лусинда и зачака с нетърпение обяда. Изведнъж гаденето й се изпари по загадъчен начин.

Седнала в многоетажния ресторант, Дженифър забеляза госпожа Бенфати в мига, в който жената влезе вътре. Носеше грижливо изгладена лилава блуза и по-тъмна пурпурна пола. Беше едра жена с пълна фигура. Прошарената й кестенява коса беше със средна дължина и ситно накъдрена. Дженифър предположи, че е някъде около средата на петдесетте.

Дженифър я наблюдаваше как отива при метрдотела. Когато мъжът направи подканящо движение и обърна глава по посока на Дженифър, тя се надигна и махна с ръка. Госпожа Бенфати също й отвърна с махане и тръгна към нея. Вървеше с изправен гръб и високо вдигната глава. Едва когато се приближи достатъчно, Дженифър забеляза зачервените й очи и подпухналото лице.

— Госпожо Бенфати — изправи се Дженифър. — Радвам се да се запознаем, макар и при не особено приятни обстоятелства. Благодаря ви, че се съгласихте да обядвате с мен.

Госпожа Бенфати не отговори веднага. Първо изчака метрдотела да дръпне един стол и после, след като седна, да го побутне леко напред.

— Извинете ме — каза тя, след като мъжът се отдалечи от масата. — Боя се, че ми е малко трудно да се сдържам. Всичко се случи толкова внезапно. Вчера излезе така лесно от упойка и денят му мина толкова добре. Помислих си, че най-лошото е останало зад нас и тогава се случи това.

— Разбирам ви, госпожо Бенфати — кимна Дженифър.

— Моля ви, наричайте ме Лусинда. — Жената попи със салфетка ъгълчетата на очите си, след което се изпъна, видимо опитвайки се да се вземе в ръце.

— Да, разбира се. Благодаря ви, Лусинда — каза Дженифър.

После си поръчаха обяд и Дженифър започна да разказва за себе си: че е последна година студентка по медицина, че е изгубила майка си и е била отгледана от баба си.

После Лусинда заразказва за двамата си сина. Единият се оказа океанограф в Уудс Хоул, щата Масачузетс, с едно дете, а другият — херпетолог в Музея по естествена история в Ню Йорк, с три деца.

— А покойният ви съпруг? — осмели се да попита след леко колебание Дженифър. Тя не знаеше каква ще е реакцията на Лусинда, но все пак искаше да поговорят и за смъртта на роднините си. Искаше да разбере докъде стигат приликите.

— Години наред държеше магазин за домашни любимци.

— Ясно откъде са се появили биолозите в семейството.

— Така е. Момчетата обожаваха магазина и работата с животните и рибите.

— Защо дойдохте в Индия за тази операция? — попита Дженифър, затаявайки дъх. Ако Лусинда можеше да говори за решението, което беше довело до смъртта на съпруга й, Дженифър беше сигурна, че нищо нямаше да попречи да отговори и на следващите въпроси.

— Много просто: не можехме да си позволим операцията в Щатите.

— Мисля, че баба ми го е направила по същите причини — отвърна Дженифър. Въпреки че гласът на Лусинда леко потрепери, в очите й нямаше сълзи. — Кажете ми — продължи тя, — как научихте за болница „Кралица Виктория“? Лесно ли се общува с тях? Професионално ли се държаха? Имам предвид, че болницата изглежда фантастично, което не може да се каже за квартала.

Лусинда се засмя горчиво.

— Не е ли ужасен всичкият онзи боклук? Болничният персонал, включително лекарите, се държат така, сякаш не го забелязват, особено децата просяци. Някои от тях определено изглеждат болни.

— И аз самата се изненадах. Но как се отнасяха с вас?

— Отлично, поне в началото.

— Какво имате предвид?

— Когато пристигнахме, се държаха с нас изключително добре. Погледнете този хотел. — Лусинда махна към ресторанта. — Никога не съм отсядала в нещо толкова хубаво. Същото беше в болницата. Всъщност, обслужването беше като в хотела. Даже Хърбърт го отбеляза.

Споменаването на съпруга й я накара да замълчи за миг. После се прокашля. Дженифър я остави да се съвземе.

— Но тази сутрин беше някак различно.