Робин Кук - Чуждо тяло

— Джак! — извика отново Лори.

Знаеше, че ще е трудно да го събуди, но не се отказа. Побутна го по рамото, накрая го разтърси. Той продължаваше да спи. Лори се усмихна. На способността му да спи дълбоко можеше да се завиди. Лори спеше леко до утринните часове, когато наближеше да става. Тогава заспиваше дълбоко.

Тя разтърси за последно якото рамо на Джак и му извика. Той отвори едното си око, после и другото и примигна.

— Колко е часът? — попита пресипнало.

— Към един и петнайсет, струва ми се. Трябва да поговорим. Изникна нещо. — След разговора с Дженифър Лори не възнамеряваше да безпокои Джак. Предположи, че е заспал, както се и оказа. Така че тя влезе в Интернет, за да проучи каквото може за пътуването до Индия, и събра достатъчно информация.

— Пожар ли има? — попита той с обичайния си сарказъм.

— Не. Дръж се по-сериозно. Искам да поговорим.

— Не може ли да изчака до сутринта?

— Предполагам, че може — призна Лори. — Но исках да те подготвя. Предупредил си ме, че не обичаш изненадите. Особено големите.

— Да не си бременна?

— Де да бях! Но добро предположение. Не, не съм бременна. Преди малко ми се обади онази млада жена, която завършва медицинското училище към Калифорнийския университет в Лос Анджелис през юни, Дженифър Ернандес. Помниш ли я? Беше на сватбата ни. Носеше много сладка червена рокля. Сещаш ли се? Тя има една от най-хубавите фигури на света.

— Господи! — промърмори Джак. — Почти полунощ е, а ти ме будиш, за да ме питаш дали помня с какви дрехи е бил някой на сватбата ни? Стига, моля ти се!

— Роклята няма значение. Просто се опитвам да те накарам да си спомниш тази студентка по медицина. Тя е онази, която прекара една седмица при нас, в съдебна медицина, когато беше на дванайсет, и на която аз и майка ми осигурихме стипендия за същата година.

— Добре, спомням си я — каза Джак, но беше явно, че лъже. Очевидно беше много по-заинтересован да се върне към съня си.

— Тя ми се обади преди около час от Индия. Там е, защото баба й е починала след хирургическа операция в Ню Делхи. Болницата я притиска да реши какво иска да направи с тялото.

Джак вдигна глава и се ококори.

— Индия?

— Индия — повтори Лори. След това разказа цялата история на Джак, така, както й я беше представила Дженифър. Когато стигна до края, тя добави: — Не знам дали си спомняш, но Мария Ернандес ми беше бавачка. Обичах тази жена. Беше ми като майка в най-важните за мен години. Ходех тайно до Уудсайд, Куинс, да я посещавам.

— Защо е отишла да се оперира в Индия?

— Не знам със сигурност. Предполагам, че по финансови причини.

— Наистина ли мислиш, че има някакъв заговор в това? — попита Джак със скептичен тон.

— Не, разбира се. Подкрепих Дженифър, защото, изглежда, тя мисли така. Ако има проблем в тази болница, несъмнено е заради грешки в системата. Тъй като болницата оказва натиск върху Дженифър, съм сигурна, че има нередности. Тялото е в хладилник от понеделник през нощта, но това не е дори специализирана хладилна инсталация за трупове. Останах с впечатлението, че става дума за хладилник, зареден с продукти за закусвалнята.

— Искаш да кажеш, че държат храна при трупа?

— Именно. Само че е по-скоро обратното. По-точно би било да се каже, че държат трупа при храната и някои лекарства. Но храната е запечатана, така че не е чак толкова лошо, колкото звучи. Обаче Дженифър мисли, че може да има някакъв заговор.

— Това е налудничаво! Мисля, че госпожица Ернандес здравата се е объркала и я е хванала параноята.

— Напълно съм съгласна, което е една от причините да се надявам, че ти и аз ще се отправим утре натам.

— Я повтори? — попита Джак. Не вярваше на ушите си.

— Първото нещо, което ще направя утре сутринта, е да отида в кабинета на Калвин. Надявам се, че тази извънредна ситуация ще го накара да ни отпусне около седмица почивка, която да прекараме заедно. Ако ни даде зелена светлина, ще отида направо в организацията, която урежда индийски визи, след това ще платя билетите ни, които вече резервирах онлайн. После ще…

— Чакай малко! — прекъсна я Джак. Надигна се в седнало положение и издърпа одеялото около кръста си. Очите му бяха ококорени. — Задръж малко! Вече си ни организирала пътуване до другия край на Земята?

— Ако имаш предвид дали съм казала на Дженифър, че ще направим всичко възможно да отидем, отговорът е „да“. Казах й, че ще поискаме разрешение от Калвин.

— Това, че едно тъжно младо момиче е обхванато от параноя, едва ли е оправдание да летиш десет хиляди мили, за да я подържиш за ръката.