Робин Кук - Чуждо тяло

— Гръм и мълнии? — повтори Кашмира, напълно объркана.

Дженифър завъртя очи.

— Това означава някой, на когото наистина му е писнало.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 9:45 часа

Делхи, Индия

Дженифър гледаше през прозореца на мерцедеса. Беше толкова погълната от мислите си, че не обръщаше внимание на трафика. В действителност тя осъзна, че се е „вбесила“ много по-скоро, отколкото беше очаквала. От „Кралица Виктория“ несъмнено я размотаваха, а тъй като в краткия си живот беше играла ролята на жертва твърде често, това изобщо не й допадаше. Измъкването от матрицата беше истинско предизвикателство. Решаващото събитие се беше случило в прогимназията, където бягането от училище и боевете бяха нещо нормално. Тогава баба й, която беше наистина горда жена, направи нещо, което не беше в характера й: помоли друг човек за помощ. Човекът, към когото се обърна, беше д-р Лори Монтгомъри, патолог от Ню Йорк, за която баба й се беше грижила като нейна бавачка.

На Дженифър й се виждаше странно да се срещне с някаква непозната, която нарича собствената й баба „бабо“. Но баба й беше гледала Лори Монтгомъри цели дванайсет години. Нищо чудно, че д-р Монтгомъри обичаше баба й и я смяташе за част от семейството. Затова, когато демоните на Дженифър я повлякоха към пропастта, баба й помоли Лори да се опита да предотврати падението й.

Лори се съгласи да помогне. Започна да кани опърничавата тийнейджърка всеки ден в кабинета си. Развеждаше я наоколо и й показваше каква е работата на съдебния патолог. Колегите й се отнасяха скептично към дванайсетгодишното момиче, което се разхождаше из моргата, но Лори надделя и резултатите бяха впечатляващи.

Ситуацията беше достатъчно „откачена“ и „гадна“ според думите на Дженифър, за да завладее тийнейджърското й въображение, особено след като това беше първата академична кариера, с която се сблъска. Дженифър приемаше всичко с интерес — до третия ден. Тогава в моргата докараха момиче на нейната възраст с идеално кръгла червена точка на челото. Беше застреляно от конкурентна банда.

За късмет, историята на Дженифър имаше щастлив край. Двете с Лори си допаднаха много повече, отколкото можеше да се очаква — Лори беше говорила с щедрата си майка и с ръководството на своето частно училище за възможността Дженифър да получи стипендия. Един месец по-късно Дженифър се озова в строга академична среда, а останалото вече беше история…

— Разбира се! — възкликна Дженифър и шофьорът трепна.

— Проблем ли има, мадам? — попита той, поглеждайки към нея през огледалото за обратно виждане.

— Не, няма проблем — отвърна Дженифър, отвори чантата си и затърси мобилния си телефон. Нямаше представа колко ще струва едно обаждане до Ню Йорк, но точно сега не искаше да мисли за това. Щеше да се обади на Лори Монтгомъри. Лори дори не знаеше, че баба й е починала и това беше достатъчно добра причина да й звънне. На всичко отгоре трябваше да избира между кремация и балсамиране, дори и евентуална аутопсия. След като вече бе взела решението да се обади на Лори, Дженифър се запита как не се беше сетила по-рано за това.

Пресметна бързо, че в Ню Йорк сега е малко преди полунощ.

Но пък Лори беше нощна птица и сигурно не спеше. Въпреки неприятния повод за обаждането, тя се въодушеви, когато връзката се осъществи. Изумяваше се при мисълта, че щеше да разговаря с Лори от другия край на света, а двете не се бяха чували повече от година. От другата страна вдигнаха още при първото позвъняване.

— Надявам се, че не звъня твърде късно — започна Дженифър, без да се представи.

— Господи, не — отвърна Лори. — Дженифър, ти ли си?

— Аз съм.

Лори очевидно се зарадва да чуе гласа й. Двете побъбриха няколко минути. Дженифър попита за Джак. Лори, от своя страна, се извини, че след сватбата не се е обаждала, оправдавайки се с проблемите по зачеването. Дженифър й пожела успех.

— Обаждаш се просто да ме чуеш или има някаква причина? — каза Лори след настъпилата кратка пауза. — Не че не се радвам да те чуя, но мога ли да ти помогна с нещо? Може би ти трябва препоръчително писмо за лекарска специализация?

— За съжаление има причина да ти се обадя, но не е свързана с обучението ми — отвърна Дженифър. — Тя обясни, че се намира в Индия, както и причината да е тук. На няколко пъти се наложи да спре, за да се вземе в ръце.

— О, не! — възкликна Лори, когато Дженифър завърши. — Нищо не съм чула. Толкова съжалявам! Защо отиде в Индия? За да върнеш тялото или прахта й обратно в Щатите, или смяташ да я оставиш там? Все пак Индия е може би най-духовната страна на света. Ако аз умра в Индия, бих поискала да изсипят пепелта ми в Ганг, при милиардите други души.