Робин Кук - Чуждо тяло

А и сякаш да я раздразни още повече, шофьорът закъсня — индийска традиция, както щеше да научи по-късно — принуждавайки я да го чака във фоайето. Притеснена, че ако седне в удобните кресла, ще заспи, тя реши да разпита дали госпожа Бенфати е отседнала в хотела и се оказа, че наистина е така. Продължи да се пита дали да й се обади, но беше добре да знае, че жената е там, ако реши да го направи.

Дженифър установи, че двамата високи, облечени в традиционни одежди и тюрбани портиери са също тъй невъзмутими, както и самата сграда. Посрещнаха я с традиционните индийски поклони и отвориха вратите без да кажат нито дума или да променят израженията на лицата си.

Болницата беше свръхклиматизирана, сякаш допълнително да внуши, че отвътре е също толкова модерна и луксозна, както и отвън. Подовете бяха покрити с мрамор, стените — облицовани с дървена ламперия, а мебелите представляваха комбинация от гладка неръждаема стомана и кадифе. Вляво се намираше малко кафене, каквото можеше да се види в западните хотели пет звезди.

Без да знае какво точно трябва да направи, Дженифър се приближи до гише за информация, което напомняше повече на приемна в „Риц Карлтън“ или „Четири сезона“, особено с привлекателните млади жени в ярки сарита, а не с розовите работни дрехи на доброволци. Една от тях беше забелязала Дженифър и учтиво я попита дали би могла да й помогне. Като знаеше отношението на заетите служители и доброволци в американските болници, Дженифър се изненада приятно.

Още когато каза името си, рецепционистката й съобщи, че госпожа Кашмира Варини я очаква, трябвало само да й се обади, за да я уведоми за пристигането на Дженифър. През това време Дженифър огледа фоайето. Странно, но в него имаше дори кокетна библиотека и магазин за подаръци.

След няколко минути на вратата, която водеше към един от кабинетите, намиращи се зад гишето за информация, се появи госпожа Варини. Беше облечена с красиво сари от изключително качествена материя. Докато се приближаваше, Дженифър я огледа. Жената беше слаба и очите й бяха доста по-тъмни от нейните. Носеше косата си вдигната на кок и защипана със сребърна шнола. Въпреки че чертите на лицето й бяха сравнително приятни, устните й бяха свити в тънка черта, и като че ли с усилие се разтеглиха в усмивка. Както се оказа по-късно — напълно неискрена. След като се доближи до нея, Кашмира я поздрави типично по индийски.

— Намасте — произнесе тя.

Последваха обичайните любезни въпроси за това как е минало пътуването, дали Дженифър харесва стаята и хотела, и дали одобрява транспорта си. Междувременно усмивката й се изгуби напълно, проблясвайки за кратко единствено на подходящите места.

Кашмира стана изключително сериозна, когато изказваше своите съболезнования, както и тези на лекарите и цялата болница, за смъртта на бабата на Дженифър.

— Това трагично събитие беше напълно неочаквано — добави тя.

— Така е — каза Дженифър и погледна жената. В гърдите й отново се зараждаше гневът, който беше почувствала сутринта — не само заради смъртта на най-близкия й човек, а и заради това, че бе принудена да отиде на другия край на света и да прекъсне може би най-важния си стаж. Знаеше, че безотговорният й баща е също толкова виновен за това, но на този етап гневът й беше насочен към „Кралица Виктория“. Както и към Кашмира Варини, особено след като Дженифър усети колко дежурни са съболезнованията й.

— Кажете — продължи Кашмира, без ни най-малко да се интересува от настроенията на Дженифър, — къде бихте желали да се заемем с уреждането на неособено приятните въпроси? Бихме могли да отидем в кафенето или в кабинета ми. Вие изберете.

Дженифър погледна към вратата, откъдето беше излязла Кашмира, след което се обърна и огледа стъклената стена на кафенето. Решението й беше продиктувано от мисълта, че ако не изпие още една чаша кафе, ще заспи. Асистентката изглеждаше доволна и пусна една от кратките си усмивки.

Кафето беше силно, но от него нямаше голяма полза и Дженифър скоро реши, че е наложително да се прибере в хотела и да поспи. Едно бързо пресмятане подсказа, че ако в този момент се намираше в Лос Анджелис, щеше да се приготвя за сън.

— Госпожице Варини — прекъсвайки тя домакинята си, която обясняваше липсата на подходящо оборудване в моргата на болницата. — Много съжалявам, но заради недостига на сън ми е ужасно трудно да се концентрирам. Направо не мога да мисля. Боя се, че трябва да се върна в стаята си и да си почина няколко часа.