Робин Кук - Чуждо тяло

— Да!

— Какво го е причинило?

В продължение на няколко секунди Кашмира гледаше Дженифър. Тя не можеше да разбере дали жената е шокирана, раздразнена или просто смутена от въпроса на Дженифър или от реакцията й, която би могла да означава, че изваждането на тялото от хладилника ще се отложи отново.

— Не знам какво е причинило сърдечния пристъп на баба ви. Аз не съм лекар.

— А аз скоро ще стана и не мога да си представя причина, която да е довела до сърдечен пристъп. Сърцето й беше в отлично състояние. А аутопсия? Някой мислил ли е за това? Когато лекарите не знаят какво се е случило с пациентите им, те обикновено искат да разберат, а това е добра причина да се направи аутопсия.

Кашмира беше изненадана от предложението й, но самата Дженифър също се изненада. До този момент не беше мислила за това, нито пък беше очаквала, че ще го поиска. Беше повдигнала въпроса най-вече заради Кашмира и заради това, че болницата я притискаше да вземе решение. Аутопсията, кремацията и дори балсамирането се разглеждаха като насилствени актове и тя не искаше да си мисли, че по някакъв начин е отговорна за извършването им, колкото и нерационални да бяха чувствата й. Но освен това се сети и за друго: до каква степен смъртта на Хърбърт Бенфати наподобяваше бабината й и дали са можели да бъдат предотвратени?

— Полицията и магистратите са единствените хора в Индия, които могат да наредят аутопсия, а не лекарите.

— Шегувате се.

— Със сигурност не се шегувам.

— Струва ми се, че това често води до сблъсъци между полицията и съдебната система. Ами ако така може да се научи нещо, което би предотвратило подобна съдба да сполети друг пациент? Снощи сте имали втори подобен смъртен случай, нали? Ако са знаели какво е причинило сърдечния пристъп на баба ми, са можели да спасят господин Бенфати!

— Не знам нищо за господин Бенфати — побърза да отговори Кашмира. — Знам само, че в хладилника имаме труп, който стои там от доста време и трябва да бъде махнат. При нас семействата прибират веднага телата, затова трябва да стигнем бързо до решение. Както сама виждате, тялото не може да остане тук. Хладилникът не е предвиден за тази цел, а това тяло е тук от понеделник през нощта!

— Това е ваш проблем — отвърна Дженифър. — Шокирана съм, че болницата не разполага с по-добре оборудвана морга. Пристигнах в Индия след почти двайсет и четири часов полет, а едва сега научавам подробностите. Проблемът е, че съм физически и психически изтощена. Смятам да се прибера в хотела си и да поспя няколко часа, преди да взема решение. Освен това смятам да отида в посолството ни и да потърся подкрепа. Знам, че сте убедена какъв ще бъде отговорът им, но искам да го чуя от първа ръка.

— От първа ръка? — попита Кашмира.

— Такъв е изразът. Означава да го чуя лично от човека. Сега отивам да поспя, после, ако успея, ще мина през американското посолство и ще се върна тук.

— Тогава ще бъде твърде късно. Решението трябва да се вземе сега.

— Вижте, госпожо Варини, оставам с неприятното усещане, че се опитвате да ме притиснете. А и след снощната смърт, която твърде много прилича на смъртта на баба ми, вероятността да взема прибързано решение намалява още повече. Твърдите, че нищо не знаете за случилото се, което сигурно е така, но аз искам да разбера повече за него.

— Съжалявам, но досиетата на останалите пациенти са поверителни. А що се отнася до вас, специално ми наредиха да науча вашето решение още тази сутрин. Просто не можем да задържаме повече тялото на баба ви в този хладилник. — За да подчертае думите си, Кашмира протегна ръка и разклати дръжката на хладилника. — Ако не искате да ни сътрудничите, боя се, че ще се наложи да разговаряте директно с президента ни, защото той е упълномощен да се свърже със съдия и да изиска разрешение да реши вместо вас.

— Няма да разговарям с никого през следващите няколко часа — сопна й се Дженифър. Сега вече беше наистина ядосана. Преди подозираше, че болницата „Кралица Виктория“ се опитва да я притисне да вземе решение, сега беше сигурна в това. И макар че от една страна подобни действия изглеждаха разбираеми заради липсата на място за съхранение на тялото, от друга страна всичко й се струваше съмнително, особено нежеланието им да извършат аутопсия. — Ще ви се обадя, когато съм в състояние да мисля и ще се върна тук. Междувременно нека ви предупредя: не смейте да правите нещо с тялото на баба ми, освен ако не искате да ви се стоварят гръм и мълнии на главата!