Робин Кук - Чуждо тяло

— Вината за това е изцяло моя — отвърна Кашмира, без да звучи особено убедително. — Не трябваше да назначавам толкова ранна среща. Но можем да приключим всичко бързо. Нуждаем се само от едно бързо решение от ваша страна, ние ще свършим останалото. Просто ни кажете дали искате да я балсамираме, или да я кремираме. Само това! Ние ще се погрижим за останалото.

Дженифър разтърка очи и шумно въздъхна.

— Това можех да го направя и от Лос Анджелис.

— Да, можехте — съгласи се индийката.

Дженифър разшири очи и замига учестено, за да премахне усещането за чуждо тяло под клепачите си, и погледна очакващата отговора й госпожа Варини.

— Добре, искам да видя баба си. Нали затова дойдох.

— Сигурна ли сте?

— Разбира се, че съм сигурна! — Гласът й прозвуча рязко и тя веднага съжали за това. Не искаше да показва толкова ясно чувствата си. — Тя е тук, нали?

— Тук е, разбира се. Само исках да съм сигурна, че желаете да я видите. Все пак тя почина в понеделник вечерта.

— Държали сте я в хладилник, нали?

— Да, разбира се. Просто си помислих, че младо момиче като вас не би искало…

— Аз съм на двайсет и шест и съм четвърта година студентка по медицина — прекъсна я раздразнено Дженифър. — Не мисля, че трябва да се безпокоите за моята чувствителност.

— Много добре — рече Кашмира. — Щом приключите кафето си, ще ви заведа да видите баба си.

— Пих достатъчно кафе. Вече започвам да се изнервям. — Дженифър бутна настрани полупълната си чаша и се изправи. Подпря се за миг на масата, за да изчака замайването да премине. Междувременно Кашмира също се изправи.

Те слязоха до подземното ниво с един от тихите, ултрамодерни асансьори. Там се намираха стаите на техниците, модерната закусвалня и съблекалнята за персонала, както и множество складове. Надолу по коридора, след закусвалнята, се намираше товарната рампа. На метален стол, облегнат на стената, седеше един възрастен пазач.

Вътре имаше два хладилника, стояха до стената, която граничеше със закусвалнята. Без да каже нищо, Кашмира отведе Дженифър до по-близкия и се опита да го отвори. Дженифър й помогна. Това със сигурност не беше хладилник за морга, както беше казала Кашмира. Беше пълен с рафтове от пода до тавана, а дължината му беше дванайсетина метра. Един бърз поглед подсказа на Дженифър, че вътре има предимно пакетирана храна, както и няколко опаковки с лекарства, които трябваше да се съхраняват на студено. В средата му беше напъхана болнична носилка, върху която лежеше плътно покрит с чист болничен чаршаф труп. Миризмата в хладилника беше леко сладникава.

— Има достатъчно място — каза Кашмира. — Ако искате, влезте.

Без да каже нито дума, Дженифър пристъпи вътре. Температурата беше около точката на замръзване. Сега, когато беше вече при баба си, Дженифър не бе съвсем сигурна, че иска да я види. Макар да твърдеше обратното, тя така и не свикна с вида на мъртви тела, макар че в гимназията имаше на разположение цяла седмица, за да посещава градската морга. Тя погледна към асистентката, която улови погледа й и сбърчи вежди, сякаш искаше да каже: „Е, какво? Ще гледаш ли, или не?“.

Осъзнавайки, че повече не може да отлага, Дженифър хвана ръба на чаршафа и преглъщайки сълзите си, го дръпна, за да открие лицето на баба си. В първия момент се изненада, че тя изглежда толкова нормално. Беше си все същата мила, щедра, белокоса старица, която неизменно заставаше на нейна страна и й помагаше. Но когато се вгледа отблизо, забеляза, че на флуоресцентната светлина в хладилника кожата и устните й са придобили алабастров цвят, с изключение на едно място върху шията, където се забелязваше тъмнолилава синина. Кожата беше абсолютно безжизнена, прозрачна, на петна, и баба й несъмнено беше мъртва.

Тъгата на Дженифър постепенно премина в гняв. Тя пусна чаршафа и погледна отново към Кашмира Варини. Фалшивото съчувствие на тази жена тук я изнервяше още повече. Тя излезе от хладилника, а Кашмира се опита да заключи вратата. Дженифър не й предложи помощта си.

— Виждате ли! — избърса ръцете си Кашмира, след като най-после вратата на хладилника щракна. — Вече разбирате ли защо трябва да се погрижим за нея? Тя не може да остане дълго тук.

— Имате ли смъртен акт? — попита Дженифър, сещайки се изведнъж за съдбата на господин Бенфати.

— Разбира се. Той е необходим, за да се извърши кремация или балсамиране. Подписан е от хирурга на госпожа Мария Ернандес.

— И причината за смъртта със сигурност е сърдечен пристъп?