Робин Кук - Чуждо тяло

Тя се облегна назад със силно разтуптяно сърце. Чувстваше се засрамена от наивността си. Попи челото си с мократа кърпичка, която Раджив й беше дал, и отпи няколко глътки от леденостудената бутилка с минерална вода.

Щом навлязоха в главната магистрала, движението им се забави до пълзене. Макар и след полунощ, пътят беше задръстен и в двете посоки от всякакви превозни средства, но най-вече камиони, натоварени до крайност. Над всичко висеше задушаващата мъгла от отработени газове и прах, подсилено от грохота на двигатели без ауспуси, а клаксоните надаваха вой на всеки няколко секунди без никаква особена причина, единствено за удоволствие на шофьора.

Докато гледаше през прозореца, Дженифър установи, че невярващо клати глава. Всичко това й приличаше на странен сън и ако нощният трафик беше такъв, тя дори не можеше да си представи какъв ад ще бъде тук през деня.

Шофьорът говореше сравнително добър английски и с огромно желание прие да изпълнява ролята на екскурзовод, докато преминават през града. Дженифър го затрупа с въпроси, особено след като слязоха от магистралата и навлязоха в жилищния квартал Чанакиапури. Тук поне нямаше камиони и автобуси, а трафикът не беше толкова сгъстен. Колата минава покрай почти еднакви големи бели къщи, които изглеждаха леко занемарени, но си оставаха доста впечатляващи. Тя попита Раджив за тях.

— Вили от епохата на Британското владичество — отвърна шофьорът. — Били са построени за английските дипломати и все още се използват.

Скоро шофьорът й посочи няколко посолства, с които явно се гордееше. Сред тях беше и американското посолство, което й се стори доста грозно в сравнение с някои от останалите. Отличителната му черта беше, че е огромно. След като го подминаха, Дженифър се обърна назад, за да го разгледа по-добре. Може би щеше да й се наложи да потърси тук помощ, докато се занимаваше с тленните останки на баба си.

Последваха индийските правителствени сгради, които бяха зашеметяващо красиви. Шофьорът й каза, че са били проектирани от известен английски архитект, за когото Дженифър никога не беше чувала. Няколко минути по-късно вече бяха пред хотела. Спряха на тротоара пред главния вход. В първия момент тя изпита леко разочарование. Хотелът беше просто една висока модерна сграда, каквито се срещаха по цял свят. Даде си сметка, че е очаквала да види нещо типично индийско.

Но щом влезе вътре, откри нещо съвсем различно. За нейна голяма изненада общите помещения на хотела бяха пълни с народ въпреки късния час, и се наложи да чака на опашка, за да се регистрира. Всъщност не можеше да се нарече точно „опашка“, защото й предложиха удобно кресло и освежаващи напитки, както и възможността да огледа добре фоайето. Дженифър рядко беше използвала хотелски услуги и със сигурност никога не беше попадала на място като „Амал палас“. Хотелът беше разкошен, дори декадентски.

Двайсет минути по-късно официално облеченият управител, отговарящ за гостите, я отведе до стаята й на деветия етаж, излезе с поклони и затвори вратата зад себе си. По пътя към стаята мъжът й беше описал удобствата и услугите на хотела, които включваха напълно оборудван двайсет и четири часов спа салон с фитнес зала, както и външен басейн с олимпийски размери. Дженифър си помисли, че би трябвало да се опита поне в някаква степен да се наслади на престоя си тук, както й беше предложил Нийл. Щом се сети за него, настръхна от гняв, но побърза да го прогони от мислите си.

Тя заключи вратата, отвори чантите и разопакова багажа си, след което прекара дълго време под горещия душ. Водата отми тревогата и стреса, успокои напрегнатите й мускули. В банята се разнасяха деликатните аромати на скъп сапун и шампоан и тя за миг забрави къде се намира. После реалността я връхлетя. Въпросът беше сега какво да прави. Наистина беше изтощена от пътя, но вълнението от пристигането и мисълта, че сега в Лос Анджелис е пладне, допълнително я разсъниха. Ако се опиташе да заспи насила, само щеше се върти и да се раздразни допълнително. Затова навлече една от луксозните турски хавлии, които висяха от вътрешната страна на вратата на банята, мушна се под завивката в огромното легло, подпъхна под главата си няколко пухени възглавници и пусна огромния телевизор с плосък екран. Нямаше представа какво ще гледа, но беше без значение. Смяташе да си почине и да излъже тялото си, че е време за сън.

Оказа се, че има много повече канали на английски, отколкото бе очаквала, така че й беше забавно да ги прехвърля. Когато попадна на ВВС дори спря да погледа новините. Но установи, че й е трудно да се концентрира, затова продължи нататък и скоро откри CNN. Изненадана, че открива тук американска кабелна телевизия, тя погледа известно време. Минаха петнайсет минути и тя се накани да прехвърли на друг канал, когато водещата привлече вниманието й с историята за медицински случай, подобен на онзи, който я бе довел в този край на света. Като се питаше дали отново ще кажат нещо за баба й, тя наостри слух. Но този път беше споменато името на друг пациент, само болницата си беше същата — „Кралица Виктория“.