Робин Кук - Чуждо тяло

Дженифър седна в леглото и като хипнотизирана се втренчи в екрана, докато водещата продължаваше да говори.

— Твърденията на индийското правителство, че техните резултати от хирургическите операции са също толкова добри, ако не и по-добри от западните, понесоха нов удар снощи, когато господин Хърбърт Бенфати от Балтимор, щата Мериленд, почина от сърдечен удар малко след девет часа вечерта, нюделхийско време. До трагичния изход се стигнало, след като дванайсет часа по-рано пациентът е претърпял операция за смяна на коленна става, преминала без усложнения. Въпреки че господин Бенфати е имал аритмия, той се е намирал в добро здраве и дори е имал нормална ангиограма при предварителните прегледи по време на подготовката за операцията. Нашите източници твърдят, че в частните индийски болници това е често срещано явление. Очевидно досега индийските власти са успявали да прикриват тази информация. Източниците ни ще продължат да ни осведомяват за подобни случаи и за в бъдеще, за да могат евентуалните бъдещи пациенти да преценят дали биха искали да поемат подобен риск, само за да спестят няколко долара. CNN, разбира се, ще ви предостави информацията в момента, в който я получи. А сега нека преминем…

Първата реакция на Дженифър беше съчувствие към семейство Бенфати и надежда, че няма като нея да научат трагичните новини от телевизията. Два смъртни случая след ортопедична хирургия в две поредни нощи определено беше прекалено — те със сигурност можеха да бъдат избегнати. Тя се запита дали господин Бенфати е бил женен и дали госпожа Бенфати се намираше в Индия, а ако беше така, дали е отседнала в същия хотел. Ако беше така, можеше да я потърси и лично да й поднесе съболезнованията си. Последното нещо, което искаше, беше да притеснява жената, но след случилото се с баба й знаеше, че само който е преживял такава трагедия, може да те разбере.

17 октомври 2007 г.

Сряда, 8:31 часа

Ню Делхи, Индия

Дженифър слезе от черния мерцедес седан, който беше изпратен от болница „Кралица Виктория“, за да я вземе от хотел „Амал палас“. Навън беше топло, но не можеше да се каже, че е горещо. Анемичното сутрешно слънце се опитваше да пробие мъглата и едва-едва се отразяваше от огледалната фасада на сградата. Докато я разглеждаше, на Дженифър дори не й се наложи да заслони очите си. Болницата беше на пет етажа и въпреки студения й, ултрамодерен вид, приятната комбинация от медночервено стъкло и мрамор в съответния цвят не можеха да не й направят добро впечатление. Онова, което я караше да изпъква, беше кварталът, в който се намираше.

Привидно скъпата сграда се издигаше на фона на занемарен, на времето бял, но сега силно посивял безличен търговски комплекс от бетон, в който се намираха множество малки магазини, продаващи всичко — от пепси до груби корита за пране. Самата улица беше в окаяно състояние, цялата в дупки и засипана с какви ли не боклуци, и по нея се шляеха няколко крави, които изглежда бяха свикнали с трафика и гръмките клаксони. Както беше предполагала, движението сега беше още по-ужасно, отколкото през нощта. За сметка на ярко боядисаните, очукани камиони, сега улиците бяха пълни с претъпкани автобуси, велосипедни рикши, обикновени велосипедисти, пешеходци и групички от боси хлапета в мръсни дрипи, някои със силно деформирани крайници, други очевидно болни и недохранени. Всички те се стрелкаха между пълзящите превозни средства и просеха. Като връх на всичко на няколко метра от болницата, от другата страна на улицата, се намираше празен терен, затрупан със строителни отпадъци, пръст и дори домашна смет. Но това не беше попречило на няколко семейства да се настанят там, сглобявайки колиби от парчетата изкорубен метал, кашони и парцали. Атмосферата се допълваше от няколкото скитащи кучета и дори един плъх.

— Ще ви изчакам тук — каза шофьорът, който беше заобиколил колата, за да отвори вратата на Дженифър. — Знаете ли колко време ще ви отнеме?

— Нямам представа.

— Ако не ме откриете тук, обадете ми се по телефона, когато сте готова за тръгване.

Тя се съгласи разсеяно; вниманието й беше съсредоточено върху болницата. Не знаеше какво да очаква и осъзна, че чувствата й постепенно са се променили. На мястото на тъгата от загубата на близкия си човек се беше настанило засилващо се раздразнение. Научавайки за втората подобна смърт толкова скоро след бабината й, тя не можеше да не мисли за това, че и двете нещастия по всяка вероятност са можели да бъдат предотвратени. Проблемът беше, че емоциите й пречеха да мисли рационално. Оказа се, че Дженифър е много по-изтощена от полета, отколкото беше очаквала, а и часовата разлика си казваше думата. Предишната нощ изобщо не беше спала.