Робин Кук - Чуждо тяло

Просто запази спокойствие , каза си тя, надявайки се всеки момент да чуе името си, изкрещяно отнякъде. За нещастие или пък за късмет, докато се изкачваше бавно до върха на рампата, не чу никой да я вика. Тъй като нямаше никакво желание да се смесва с тълпата, когато стигна до портала, тя се обърна и също така бавно започна да слиза надолу. Никой не я извика по име, а и дори да го беше направил, тя не го беше чула.

Тя се върна при изхода с мисълта да потърси информация за хотелите. В този миг вратата се отвори с трясък и през нея излетя млад мъж с портиерска униформа, още по-омърляна и от униформите на митничарите. Той приличаше повече на студент, отколкото на портиер, а униформата му не само че беше омачкана, а и му беше твърде голяма. Буташе някаква количка, натоварена с багаж. Докато се приближаваше към изхода, той се беше опитал да набере скорост, за да успее да изкачи наклона, и без да иска едва не събори Дженифър.

— Моля да ме извините! — възкликна портиерът, щом я зърна и направи огромни усилия да спре количката.

Дженифър отстъпи встрани.

— Вината е моя. Не трябваше да се опитвам да вляза през изхода. Можете ли да ми кажете дали наблизо има гише за информация? Някой от хотела ми трябваше да ме посрещне, но аз не знам къде е.

— Кой хотел?

— „Амал палас“.

Портиерът подсвирна.

— Ако е трябвало да ви вземе някой от Амал, то той със сигурност е тук.

— Но къде?

— Качете се горе на рампата и се обърнете на дясно. Със сигурност ще има неколцина от тях в централната зала. Всичките са облечени с тъмносини униформи.

Дженифър му благодари и тръгна обратно нагоре. Въпреки че все още изпитваше огромно нежелание да се смесва с тълпата, тя постъпи както я беше посъветвал портиерът и веднага откри посрещачите от „Амал“ с великолепно ушитите им униформи. Беше малко странно, че така са се спотаили, но тя веднага намери своя човек, който държеше табела с името й. Той се представи с името Нитин и взе чантите й. Преди да изведе Дженифър от терминала, се обади на някакъв човек на име Раджив, който се оказа нейният шофьор. Докато излизаха от терминала, Нитин се опитваше да поддържа приятелски разговор.

Когато се озоваха отвън и застанаха на тротоара в очакване на Раджив, Дженифър отново усети гъстата, подобна на пушек мъгла, която беше затиснала района и образуваше странни ореоли около уличните лампи и фаровете на колите. Беше я забелязала още от самолета, но сега я допълваше и остра миризма.

— Тази мъгла нещо нормално ли е? — попита тя Нитин, като бърчеше нос.

— О, да — отвърна той. — Поне в това време на годината.

— А кога я няма?

— В сезона на мусоните.

— Само тогава?

— Да.

— Какво я причинява?

— Боя се, че причината са прахът и замърсяването. В Делхи сега живеят единайсет и половина милиона души, поне по официални данни, а в града ежедневно се стичат нови. Неофициално мисля, че сме около четиринайсет милиона. Хората от провинцията масово емигрират тук, градът се пренаселва и трафикът е ужасен. Смогът се получава най-вече от автомобилните газове и праха от улиците, но до голяма степен са виновни и фабриките в покрайнините.

Дженифър беше ужасена, но не посмя да коментира. Мислеше си, че Лос Анджелис е ужасен през септември, но Делхи го правеше да изглежда като пролетна ливада в Алпите.

— Ето го и Раджив — каза Нитин, докато един лъскав черен форд експлорър със затъмнени стъкла спираше до тротоара.

Раджив изскочи от шофьорското място, заобиколи колата, поздрави Дженифър с характерния хиндуистки поклон с опрени една в друга длани, притиснати към гърдите, произнасяйки характерния поздрав „намасте“. Той беше облечен с великолепна, безупречно чиста бяла униформа, допълнена от бели ръкавици и бяла шапка с козирка. Докато й отваряше вратата, Нитин сложи двете й чанти в багажника. Минута по-късно вече пътуваха по улиците на Ню Делхи.

Разминаването с първата кола от насрещното движение страшно я изненада. Въпреки че воланът на форда се намираше от дясната страна, досега въобще не му беше обърнала внимание. Когато светлините на приближаващата се кола изникнаха от мъглата и се насочиха към тях, тя предположи, че ще минат отдясно, но докато двете превозни средства се приближаваха едно към друго не стана нищо такова. Напротив, като че ли се отмести вляво. Дженифър едва успя да потисне писъка си, очаквайки челен сблъсък. Чак тогава се сети. В Индия, също както и във Великобритания, автомобилите се движеха в лявото платно и изпреварваха отдясно.