Робин Кук - Чуждо тяло

Лусинда отново замълча. Нямаше повече сълзи, само учестено дишане.

— Не бързайте — успокои я Дженифър.

Лусинда кимна. В този момент се приближи келнерът и ги попита дали искат още кафе. Двете жени поклатиха глави в знак на отрицание, погълнати изцяло от разговора си.

— Според мен беше ужасно, че CNN са научили за смъртта на съпруга ми преди мен. Но тогава не казах нищо. Бях прекалено съсипана от новината. Единственото, което успях да кажа на Кашмира Варини е, че веднага отивам в болницата.

— Почакайте! — прекъсна я Дженифър, вдигайки ръка. — Името на вашата асистентка е Кашмира Варини?

— Да. Познавате ли я?

— Не смея да твърдя, че я познавам, но сме се срещали. Тя е била асистентка и на баба ми. Нещата стават все по-странни. Тази сутрин я попитах за смъртта на съпруга ви, а тя ми отвърна, че не знае нищо за това.

— Със сигурност е знаела. Точно с нея се срещнах снощи.

— Мили боже — възкликна Дженифър. — Знаех си, че на тази жена не може да се вярва, но защо й трябва да ме лъже за нещо, което лесно бих могла да проверя?

— В това няма никакъв смисъл.

— Със сигурност знам едно нещо. Когато я видя днес следобед, ще я попитам директно. Това е абсурдно. За какви ни мисли тя, за деца, които може просто да залъже?

— Може да е свързано с политиката им на поверителност.

— Глупости! — рече Дженифър и се сепна. — Извинете ме за грубия език. Но съм много ядосана.

— Няма за какво да се извинявате. Отгледала съм две момчета.

— Може би, но повечето хора не приемат такива волности от жените. Но да се върнем на CNN. С мен се случи почти същото. — Дженифър започна да й разказва как също е научила за смъртта на баба си от CNN, как се беше обадила и на здравната компания, която беше уредила всичко, и на самата болница, за да се увери, че всичко с баба й е наред. Едва по-късно госпожа Варини се беше свързала с нея и й беше казала, че баба й наистина е починала.

— Колко странно! Като че ли в „Кралица Виктория“ дясната ръка наистина не знае какво прави лявата.

— Чудя се дали не е нещо по-лошо от това — отвърна Дженифър.

— Какво например?

Дженифър се усмихна, поклати глава и сви рамене.

— Нямам ни най-малка представа. Разбира се, напълно възможно е да развиваме параноя от скръбта. Готова съм да призная, изобщо не съм на себе си, след като изгубих най-близкия си човек. На всичко отгоре научих, че умората от продължителното пътуване с реактивен самолет не е шега работа. Изтощена съм, но не мога да заспя. Може би не разсъждавам много добре. Възможно е смъртните случаи на чужденци наистина да са голяма рядкост и в болницата просто да не знаят как да процедират в такива случаи. Все пак те дори не са си построили морга.

— Какво смятате да предприемете?

— Да се помоля приятелката ми Лори Монтгомъри да дойде. Ако се откаже, просто не знам… А междувременно този следобед се връщам в болницата. Смятам да попитам госпожа Варини защо ме излъга и ще се постарая да бъда пределно ясна, ако вече не съм го постигнала, че не искам да правят нищо с трупа на баба ми. А вие? Искате ли да вечеряме заедно?

— Каква мила покана. Мога ли да ви се обадя по-късно? Просто не знам накъде ще се отнесат чувствата ми.

— Можете да ми се обадите по всяко време. Сигурно ще се наложи да е малко раничко. Подозирам, че изведнъж ще изгубя сили и ще се наложи да спя поне дванайсет часа. А вие как смятате да постъпите с болницата? Ще изчакате синовете си да дойдат и ще оставите тях да вземат решение?

— Точно така смятам да постъпя.

— Може би трябва да се обадите на нашата приятелка госпожа Варини и да я предупредите да не прави нищо с тялото на съпруга ви без вашето изрично съгласие. Когато загубиш близък човек е много лесно да бъдеш пречупен. По ирония на съдбата, обикновено това става, когато се налага аутопсия, а не при опитите да бъде избегната.

— Мисля да послушам съвета ви. Снощи не бях на себе си.

След като подписаха чековете си, двете жени се изправиха, а няколко помощник-келнери се спуснаха да издърпат столовете им. Ресторантът вече беше пълен и те трябваше да си проправят път през тълпа от хора, които чакаха за маси. Щом се озоваха във фоайето, двете жени си казаха довиждане с обещанието да се чуят по-късно. В този момент Дженифър се сети за нещо.

— Мисля да проверя и връзката със CNN. Дали ще е възможно да попитате вашия приятел от Ню Йорк кога точно е чул за смъртта на съпруга ви? Нюйоркско време?

— С удоволствие. И без това смятах да му се обадя. Знам, че се чувства ужасно заради това, че пръв ми е съобщил ужасната новина.