Робин Кук - Чуждо тяло

Лори се завъртя, изпълнена с щастие, хвана дръжката на вратата на душкабината и я дръпна рязко. След това скочи под душа както си беше с пижамата.

— Успяхме! — извика тя и прегърна Джак. — Бременна съм!

20 март 2008 г.

Четвъртък, 11:45 часа

Лос Анджелис, САЩ

Дженифър взе плика и успя да устои на импулса веднага да го отвори. Все пак съдържанието му щеше да повлияе на по-нататъшния й живот. На плика пишеше само Дженифър М. Ернандес, Калифорнийски университет, Медицински колеж „Дейвид Гефън“ . Вътре се намираха резултатите от подбора: процесът, при който желанията на студентите по медицина четвърта година и на академичните медицински институции се съпоставяха, за да се намери най-удовлетворителния и за двете страни резултат.

Подборът беше важен и за студентите, защото мястото, където ги разпределяха, беше определящо за професионалния им живот.

Неколцина от приятелите на Дженифър, които вече бяха научили бъдещото си назначение, се опитаха да я накарат да отвори плика, но тя отказа. Успя да устои на всичките им опити да я убедят и избяга от аудиторията. Искаше да сподели съдържанието на плика само с най-близкия си приятел, Нийл Маккългън.

След като се върнаха от Индия, връзката им разцъфна. Макар да не разполагаше с много свободно време, Дженифър го прекарваше изцяло с Нийл, стига той да не беше запрашил към някое екзотично място да кара сърф.

Стиснала плика в ръка, тя хукна към спешното отделение. Намери Нийл в една от кабинките, където заедно с няколко други специализанти упражняваха интубация върху един наскоро починал пациент. Съсредоточен върху действията на студентите си, той не я забеляза веднага, но когато я видя, тя беше извадила плика и го размахваше над главата си. Той се досети какво е и изпита леко бодване под лъжичката. Приятелството им означаваше много за него, въпреки че физическата част все още се намираше в развитие. Знаеше отлично, че нещата тепърва щяха да се променят, но не беше щастлив от връщането й на Източния бряг, каквото беше желанието й още от първи курс.

Мисълта самият той да се премести там му беше хрумвала, но той се бореше с всички сили срещу нея. Колкото и да му харесваше Ню Йорк, предпочиташе Лос Анджелис, особено заради непреодолимото влечение към сърфинга. Знаеше много добре, че Дженифър ще получи разпределението, което е пожелала. Беше амбициозна студентка и се беше представила повече от отлично през последната си година в хирургичното отделение.

Той й прошепна:

— Иди в кабинета ми.

Дженифър кимна, че е разбрала и тръгна по коридора. Влезе в кабинета му и седна на стола до бюрото. Вдигна плика към светлината, опитвайки се да разчете какво пише вътре, но беше невъзможно.

Нийл се появи след няколко минути.

— Е, какво, уреди ли се в „Кълъмбия“? — попита той.

— Още не съм го отворила. Суеверна съм. Исках да го направя в твое присъствие.

— Глупаче! Ще получиш онова, което искаш.

— Ще ми се да съм толкова уверена, колкото си и ти.

— Хайде, отвори го.

Дженифър си пое дълбоко дъх и разкъса плика. Извади листа, разгъна го и извика радостно, след което го хвърли във въздуха, оставяйки го да кацне на пода.

— Видя ли? — каза Нийл. — „Кълъмбия“ са големи късметлии, че ще отидеш при тях. — Той се наведе и вдигна листа, като му хвърли бърз поглед. Изведнъж се сепна и се взря отново. Върху листа пишеше „Медицински център, Хирургия, Калифорнийски университет“.

— Какво е това? — заекна той.

— О, забравих да ти кажа. Промених предпочитанията си. Осъзнах, че не искам да си тръгвам точно сега, когато започнахме да се опознаваме. Но не се притеснявай, няма да те притискам.

Нийл я сграбчи в мечешка прегръдка и я вдигна във въздуха.

— Нямаш представа колко се радвам! — извика той. — И знаеш ли какво? Никога няма да съжаляваш за това.

5 август 2008 г.

Сряда, 16:20 часа

Лос Анджелис, САЩ

Дженифър Ернандес беше толкова развълнувана, че едва се удържаше на едно място. Крачеше напред-назад пред митницата на международното летище в Лос Анджелис. Само след няколко минути щеше да стане свидетел на кулминацията на многомесечните си усилия.

— Трудно ми е да си представя, че Вийна Чандра ще премине през тази врата — каза Нийл Маккългън. Той беше откарал Дженифър до летището.

— На няколко пъти и аз си мислех, че това никога няма да се случи — съгласи се Дженифър. Още от първия ден, след като двамата се върнаха от Индия, Дженифър беше поела на кръстоносен поход да убеди администрацията на Калифорнийския университет да отпусне стипендия на Вийна.