Робин Кук - Чуждо тяло

— Вече официално се намираме в Раксаул — обади се Сантана и посочи с пръст табелката с името на града.

В джипа се възцари тишина. Петра постепенно намали скоростта. Знаците бяха в излишък. Навсякъде имаше паркирани камиони. Самият град изглеждаше запуснат и мръсен. Единствените хора, които се забелязваха по улиците, изглежда, бяха проститутки.

— Красиво местенце — изкоментира Даръл, за да разчупи мълчанието.

— Приближаваме митницата — обяви Сантана. Пред тях, насред пътя, се издигаше невзрачна сграда. От двете й страни имаше терени за спиране на превозните средства. Няколко цивилни гранични служители седяха върху празни сандъци под единствената светеща крушка. От другата страна седеше един-единствен полицай. Дори не държеше пушката си в ръка. Беше се облегнал на стената на сградата. Над пътя, на стотина метра от митницата, се издигаше голяма арка, която определяше границата. В момента шестима души я прекосяваха безпрепятствено в двете посоки.

Докато ленд круизерът се приближаваше, единият от агентите стана и махна с ръка на Петра да спре. Тя свали стъклото.

— Документите на колата — произнесе служителят с отегчен глас. — И паспортите.

Всички подадоха паспортите си на Петра. Сантана извади документите на колата от жабката. Петра предаде всичко на служителя.

Без да каже нито дума, той влезе в сградата. Измина една минута, после втора. След петата Сантана се обади:

— Мислите ли, че всичко е наред?

Никой не й отговори. Всички се чувстваха все по-напрегнати. Първоначалният им оптимизъм, че преходът ще мине лесно, бързо се изпаряваше.

Петра първа забеляза полицейските джипове в огледалото за обратно виждане. Бяха четири автомобила, които се приближаваха бързо. За секунди обградиха тойотата. От всеки джип изскочиха по четирима полицаи. Всички, освен двама, държаха пистолетите си в ръце. Последните двама носеха автомати.

— Излезте от колата! — излая командирът им. — Горе ръцете! Вие сте арестувани!

1 ноември 2007 г.

Четвъртък, 6:15 часа

Ню Йорк, САЩ

От гледна точка на Лори най-лошата част от целия този кошмар с лечението й беше чакането. В първата фаза се пиеха хапчета или се слагаха инжекции, а развитието се следеше с ултразвук. По един или друг начин човек беше зает и не му оставаше много време за мислене. Но втората част от процеса бе съвсем различна. Не й оставаше нищо друго, освен да се пита дали този път ще успее да забременее, или ще си остане безплодна. Дори самата дума „безплодна“ й звучеше ужасно, сякаш нещо не й е наред, сякаш нещо й липсва.

Когато се събуди рано през онази ноемврийска сутрин, дъждът барабанеше по прозорците. Първата мисъл, която прекоси съзнанието й, беше дали е бременна. Както при всичките предишни опити и този път силно се надяваше, че е успяла. Хормоналните инжекции, които си беше слагала цял месец, бяха произвели изобилно количество фоликули.

В същото време Лори се чувстваше депресирана. И преди всичко изглеждаше обещаващо, но се оказваше безрезултатно. Защо този път да е по-различно? Нямаше ли да е по-добре, ако не таи чак такива големи очаквания? Миналия месец, когато цикълът й отново дойде и тя обяви, че не е бременна, беше готова да се откаже. Страхуваше се, че на четирийсет и няколко годишната Лори Монтгомъри Степълтън просто не й е писано да бъде майка.

Докато лежеше в топлото легло, тя чу Джак да си припява под душа. Помисли си, че й е трудно да приеме неговото безразличие.

— По дяволите — изруга полугласно тя.

Беше се примирила. Отметна завивките и забърза към банята, която беше топла и наситена с пара. Като се опитваше да не мисли за това, тя измъкна поредния от омразните тестове за бременност. Седна на тоалетната чиния и намокри тампончето, както пишеше в инструкциите. Нагласи таймера и пъхна пластмасовата пръчица зад керамичното казанче.

След като включи кафеварката и пъхна няколко английски кифлички в тостера, тя се върна обратно в банята. Измъкна пръчицата, но нарочно избягваше да погледне резултата, преди да спре неприятно жужащия таймер.

Убедена, че резултатите са отрицателни, тя хвърли един бърз поглед към скалата. След миг го погледна стреснато, осъзнавайки със закъснение, че резултатът е положителен. За пръв път имаше и втора чертичка, която се виждаше ясно. Лори изписка. Досещаше се кога се е случило. В Индия, веднага след като Дженифър успешно се беше върнала в хотела, Джак и Лори правиха любов в стаята си и макар че по-късно през деня направиха и процедура за вътрематочното оплождане, тя беше сигурна, че всичко е постигнато по естествен начин.