Робин Кук - Чуждо тяло

— Точно така. Много близо до служебната закусвалня.

Джак кимна и се замисли.

— В колко часа ще се срещнем утре, преди да тръгнем към болницата? — попита Дженифър. — И къде? Да закусваме ли заедно?

— Ти, млада девойко — започна Джак с авторитетен глас, — ще останеш тук, в хотела. След всичко, което си преживяла днес, мисля, че е твърде опасно да се мотаеш наоколо. Дори не трябваше да идваш да ни посрещаш на летището.

— Какво! — възкликна Дженифър.

— Не мога да го отрека — каза спокойно Джак. — Твоите подозрения и упоритост са разбунили пчелите в кошера Ню Делхи, но така си се изложила на опасност. Мисля, че Лори ще се съгласи с мен.

— Така е, Дженифър.

— Трябва да ни позволиш да опитаме да докажем онова, което ти си успяла да откриеш — продължи Джак. — Не мога да участвам, освен ако не се съгласиш да отстъпиш. Не искам смъртта ти да лежи на съвестта ми, ако се окаже, че това наистина е някаква конспирация.

— Но аз… — опита да се възпротиви Дженифър, ала знаеше, че Джак е прав.

— Никакво „но“! Дори не сме сигурни дали можем да направим нещо. Заслужава ли си да рискуваш живота си?

Дженифър поклати глава, след това бавно се отпусна назад. Погледна Нийл, но той кимна, явно подкрепяше Джак.

— Хубаво — отстъпи най-накрая тя.

— Значи така се разбираме — каза Джак. — Ще ви държа в течение. Предпочитам да си останеш в стаята, но знам, че не мога да настоявам, а сигурно не е и наложително. Просто не излизай от хотела.

— Аз мога ли да помогна по някакъв начин? — попита Нийл.

— Ще ти се обадим — каза Джак. — Дай ми номера на мобилния си. Междувременно можеш да забавляваш Дженифър, за да не се изкушава да излиза навън.

— Не ме поучавай — оплака се Дженифър.

— Права си. Съжалявам — каза Джак. — Наистина прозвуча снизходително. Нямах това предвид. Саркастичните забележки са част от чувството ми за хумор. Както вече казах, разкрила си доста неща досега, въпреки мъката ти. Не вярвам, че аз бих могъл да го направя.

След като си пожелаха лека нощ, Джак и Лори станаха и оставиха младежите да си допият бирата. Във фоайето Джак каза, че ще отиде да резервира един микробус за следващия ден, ако е възможно.

— За какво ти е микробус? — попита Лори.

— Ако искаме да откараме труп от точка А до точка Б, трябва да сме подготвени.

— Правилно — каза Лори с усмивка, досещайки се какво има предвид Джак.

Няколко минути по-късно, докато се изкачваха към седмия етаж с асансьора, Лори каза:

— Тази вечер научих нещо, което не знаех досега. Изглежда, че Дженифър е била тормозена от баща си като малка.

— Каква трагедия — каза Джак. — Но като че ли това не й се отразява.

— Поне не очевидно.

— Тя ли ти каза?

— Не, той. Стана случайно. Поне аз си мисля така. Нийл беше убеден, че като неин ментор аз би трябвало да го знам. Така че не го споменавай пред никого.

— Че на кого бих могъл да го кажа?

— Готова ли си? — попита Нийл, след като Дженифър допи бирата си.

Тя кимна и остави празната бутилка на масата. Изправи се и му подаде ръка. Двамата тръгнаха към асансьорите.

— Не ми харесва мисълта, че ще стоя само в хотела.

— Но така е най-сигурно. Не трябва да рискуваш. Още от началото го мислех, но не посмях да го предложа.

Дженифър му хвърли един бърз, изпитателен поглед.

Качиха се в асансьора.

— Етажът ви, ако обичате — произнесе операторът с равен тон.

Дженифър и Нийл се спогледаха несигурно.

— Девет — каза най-накрая тя, след като Нийл продължи да мълчи.

Двамата мълчаха, докато се изкачваха нагоре и докато вървяха към стаята на Дженифър. Когато стигнаха до вратата й, те спряха.

— Надявам се, че не очакваш да те поканя — каза Дженифър. — Не и в един и половина сутринта.

— Когато стане въпрос за теб, Джен, не очаквам нищо. Винаги ме изненадваш.

— Добре де. Бях ти много ядосана в Лос Анджелис. Очаквах да реагираш по друг начин.

— Осъзнах го, но твърде късно. А и можехме да го обсъдим малко по-подробно.

— Защо? Веднага стана ясно, че няма да дойдеш, дори след като ясно ти обясних, че имам нужда от теб.

— Но се справи отлично и сама. Това не променя ли до някаква степен отношението ти?

— Не — отвърна без колебание тя.

— А какво мислиш за идването ми в Индия? Така и не ми каза.

— Оценявам го, но съм и объркана. Мисля, че все още не съм убедена доколко мога да ти вярвам, Нийл. Трябва да мога да ти се доверявам. За мен това е много, много важно.

Той се сви вътрешно, когато се сети как разкри тайната й на Лори. Беше повече от сигурен, че ако си признае, Дженифър ще реши, че не може да му се вярва. Изведнъж се усети изтощен. Заслужаваше ли си всичко това? Дори не беше сигурен, че тя е способна да поддържа нормална връзка. Притесняваше се, че в нейното съзнание той винаги ще бъде или много добър, или ужасно лош, докато в действителност се намираше някъде по средата, също както всички останали.