Робин Кук - Чуждо тяло

Той потича на място няколко секунди. Маратонките му бяха нови и Кал искаше да ги поразтъпче малко. Всичко изглеждаше наред. Той грабна шишето с вода и тръгна към вратата. Не успя да стигне до нея. Настоятелният звън на телефона му го спря и той се запита дали да вдигне, или да го остави на гласовата поща?

След всичко, което се беше случило напоследък, реши, че ще е по-добре да се обади, но това го раздразни.

— Да! — изръмжа той в слушалката.

— Обажда се Сачин — чу се същото ръмжене и от другата страна.

— А, господин Гупта! — продължи Кал с по-делови тон.

— Звънял сте снощи.

— Така е. Имаме друга работа за вас. Свободен ли сте?

— Зависи от работата и от заплащането.

— Заплащането ще е повече от предишния път.

— Кажете за какво става въпрос.

— За една американка. Млада жена. Трябва да я задържим тук за около двайсет и четири часа, а след това искаме да си иде.

— Завинаги?

— Да, завинаги.

— Знаете ли къде се намира, или това също е част от задачата?

— Знаем къде е.

— Това ще ви струва два пъти повече от предишния път.

— Какво ще кажете за един път и половина? — предложи Кал. Въпреки че изобщо не го вълнуваше колко пари ще му поискат, той изпита неустоимо желание да се пазари.

— Двойно — натърти Сачин.

— Добре, двойно — отвърна Кал. Нямаше търпение да започне джогинга си. — Но искам да го направите още днес, ако е възможно.

— Тогава искам половината пари сега и останалите довечера.

— Тъкмо излизам да потичам. Дайте ми половин час.

— Как се казва и къде да я търся?

— Казва се Дженифър Ернандес и е отседнала в хотел „Амал палас“. Това проблем ли е?

— Не. Не би трябвало да бъде. Имаме приятели, които работят като поддръжка. Ще ви се обадя, преди да доведем вашата гостенка.

— За мен е удоволствие да правя бизнес с вас.

— За мен също — отвърна Сачин, преди да прекъсне разговора.

„Лесно мина“ — каза си Кал и затвори.

— Разбира се, че ги виждам — каза Джак. Навел се беше над Лори, която лежеше на масата за прегледи.

Д-р Арун Рам стоеше между покритите й с чаршаф крака, като насочваше ултразвуковата сонда с едната си ръка, а с другата сочеше към монитора. Беше нисък мъж с медночервена кожа и забележително тъмна, гъста, грижливо сресана назад коса. Освен това беше много млад: Джак предположи, че е около трийсетте. Онова, което му направи най-силно впечатление, беше изключителната благост и спокойствие, които се излъчваха от него.

— Изненадан съм, че се виждат толкова добре — добави той развълнувано. — Лори, ти виждаш ли ги?

— Ако спреш да си размахваш ръцете пред монитора, ще ги видя.

— О, извинявай — рече той и отстъпи крачка назад. Протегна ръка и с показалеца си изброи четири само в левия яйчник.

— Отлична реколта — съгласи се Арун. Гласът му отговаряше на външния му вид.

— Още колко време ще продължат инжекциите? — попита Джак.

— Да видим — каза Арун. След това се обърна към Джак и попита: — Бихте ли подържали сондата, докато взема линийката?

— Предполагам, че да — отвърна Джак, без да е сигурен, че иска да си играе на доктор със собствената си съпруга. Но после протегна ръка и хвана дръжката на сондата, без да гледа. Образът веднага се разфокусира.

— Внимавай! — рече недоволно Лори.

— Извинявай — промърмори Джак разкаяно. Наблюдавайки монитора, той успя да намести сондата на старото й място. Чувстваше се ужасно нервен.

Арун отвори чекмеджето на масата за прегледи и извади линийка. Постави я пред монитора и провери диаметрите на фоликулите:

— Седемнайсет милиметра, осемнайсет милиметра, шестнайсет милиметра и седемнайсет милиметра. Това е страхотно! — Той прибра линийката. — Мисля, че можем да приложим стимулиращата инжекция още днес. — Той хвана дръжката на сондата и я извади. След това потупа успокоително Лори по коляното. — Готови сме. Можете да станете. Ще се видим в кабинета ми. — После махна с ръка на Джак да го последва.

— Днес ли ще бъде стимулацията? — попита Лори. — Сърцето ми се разтуптя.

— Няма нужда да чакаме повече — каза Арун от вратата, правейки път на Джак. Щом се озоваха в кабинета му, той придърпа два стола към бюрото си. Джак седна на единия. Арун се настани зад бюрото и записа резултатите от прегледа в здравния картон, който беше направил за Лори.

— Цикълът изглежда много обещаващо — фоликулите във функциониращия яйчник изглеждат превъзходно. Д-р Шьонер ще остане доволна. Ако стимулиращата хормонална инжекция се направи днес, бих ви препоръчал оплождането да се извърши утре. Вътрематочно осеменяване ли да подготвим, или предпочитате нещо друго?