Робин Кук - Чуждо тяло

— Обикновено когато стане въпрос за сериен убиец в здравната система — обади се Лори, — винаги съществува елемент на извратено приемане на действителността, като например неправилно желание да се сложи край на страданията или да се застраши животът на хората, за да може после да бъдат спасени. Имате ли предположение каква може да е причината за убиването на американски туристи?

— Веднага мога да ви кажа — рече Арун. — Не всички в Индия са във възторг от внезапния бум на частния сектор, който изгради такива великолепни институции като болница „Кралица Виктория“. Така се създаде рязко разграничаваща се двуполюсна система. Сега повече от осемдесет процента от разходите за здравеопазване отиват в този сравнително малък сектор, лишавайки от средства много по-голямата система на обществено здравеопазване, особено в областта на заразните болести в селските райони. Познавам няколко учени, които страстно се противопоставят на правителствената субсидия за медицинския туризъм, независимо от факта, че той е изключително доходоносен за Индия. За да разберете какво имам предвид, трябва да посетите и някоя държавна болница. Все едно отивате от медицинския рай в медицинския ад.

— Страхотно — рече Лори. — Това никога не ми беше хрумвало.

— Нито пък на мен — каза Джак. — Това означава, че сред разбунтувалите се може да има и радикално настроени студенти.

— Несъмнено. Ситуацията е много сложна, също както всяка друга ситуация в държава с един милиард население.

— Но защо болничната администрация се опитва да блокира разследването? — попита Лори.

— Тук вече не мога да ви помогна. Според мен най-вероятно е някакво объркано бюрократично решение. Обикновено това обяснява нерационалните постъпки в Индия.

— Но защо само американци? Тук има медицински туристи и от други държави, нали?

— Разбира се. Всъщност, доколкото знам, повечето идват от Азия, Близкия изток, Европа и Южна Америка. Но все пак основната цел са Съединените щати. Мисля, че правителствения департамент по медицински туризъм гледа на САЩ като на основен източник на растеж, който би надминал трийсет процента годишно. Разполагаме с капацитета. Съществуващите частни болници в момента са полупразни.

— Какво е вашето лично мнение за медицинския туризъм? — попита Лори.

— Аз лично съм против него, освен ако приходите не се преразпределят и към държавното здравеопазване. Но това никога няма да стане. Печалбата се обсебва от новите мегабизнесмени, каквито имаме в излишък. Освен това според мен тази двуполюсна система е неморална.

— Но въпреки това работите в частна болница — посочи Лори.

— Така е. Но освен това работя и в държавните болници. Разделям времето си на две, работя безвъзмездно там като акушер-гинеколог, а издържам семейството си с частната си клиника по лечение на безплодието. Тъй като не сме много, за удобство на пациентите си обикалям повечето големи болници, макар че имам кабинети само в две от тях.

— Работите ли и в медицинския център „Асклепий“?

— Да. Защо питате?

— Там е третият смъртен случай, който е свързан с другите два. Ние смятаме, че човекът, който извършва убийствата, е свързан и с двете институции. Това ни подсказва, че може би става въпрос за лекар.

— Логично предположение — отвърна Арун.

— Тъй като не подкрепяте медицинския туризъм, може би няма да пожелаете да ни помогнете да разгадаем загадката, която дава лоша репутация на медицинския туризъм. Възможно е дори някой от колегите ви или някой от радикалните студенти да стои зад нея.

— Не одобрявам тези методи — отвърна категорично Арун. — С удоволствие ще ви помогна. Всъщност дори съм заинтригуван, при целия ми интерес към съдебната медицина. Каква ще е първата ни стъпка?

— Аутопсията, разбира се — каза Джак.

— Нека се обадя на Виджей. — Арун вдигна слушалката на телефона.

19 октомври 2007 г.

Петък, 9:45 часа

Ню Делхи, Индия

Инспектор Нареш Прасад се чувстваше отегчен и неспокоен. Беше си изпил чая и беше прочел вестника от край до край. Седеше в колата си вече три часа, а Дженифър Ернандес я нямаше никаква. Макар да беше сигурен, че в мига, в който излезе от колата си, ще се сблъска с нея, той все пак го направи, оставяйки вратата широко отворена.

Щом излезе, той се протегна, след което се наведе напред, докосвайки с пръсти върховете на обувките си. Портиерът сикх се усмихна и му махна с ръка. Нареш му махна в отговор. Все още нито следа от госпожица Ернандес. Той погледна към колата си. Макар да знаеше, че трябва да прояви търпение и да чака в нея, не можеше да се насили да го направи. Вътре беше прекалено горещо, а слънцето безмилостно печеше.