Робин Кук - Чуждо тяло

Банята се намираше непосредствено вляво. Вратата беше леко отворена и от процепа излизаше пара. Сачин смени мястото си с грамадния Суреш. Той искаше гиганта да влезе пръв в банята. Сачин щеше да е втори, следван от Субрата.

Суреш хвана бравата с голямата си ръка, натисна я рязко и нахълта в банята. Вътре имаше много повече пара, която той се опита да разсее с ръка.

Нямаше нужда да бързат. Душкабината се намираше в задната част на помещението и благодарение на силния шум от течащата вода Дженифър още не беше разбрала за присъствието им.

Сачин рязко дръпна вратата на душкабината. Суреш протегна ръка под течащата вода и сграбчи нещо, което се оказа рамо. Дръпна с всички сили и измъкна Дженифър. Тя изпищя, но писъкът й секна рязко, когато тримата мъже я наобиколиха и нечия ръка запуши устата й.

Тя се опита да се бори, но напразно. Опита се да хапе, но не успя, тъй като устата й бързо беше запушена с някакъв парцал. Единият мъж извади тиксо и го омота около главата й, след което премина към ръцете и дори краката. Няколко минути по-късно тримата мъже се изправиха и доволно огледаха резултата от работата си.

На пода в банята лежеше едно добре омотано с тиксо, голо мокро момиче, чиито изпълнени с ужас очи се стрелкаха между похитителите й. Всичко беше свършило за секунди.

— Красива е — каза Сачин. — Каква загуба.

Отвън се чуваше тракането на количката, която Бхупен вкарваше през вратата.

— Така — каза Сачин. — Да я вкарваме в кутията и да изчезваме оттук.

Тримата мъже сграбчиха Дженифър, вдигнаха я и я изкараха от банята. Тя се опита да се бори, но безуспешно. Щом се озоваха в коридора, Бхупен вдигна капака на голямата кутия за инструменти.

— Сложете я вътре — нареди Сачин. Той погледна в кутията, отиде обратно в банята и се върна с две дебели турски хавлии. Бхупен грабна едната и я постла върху дъното на кутията. — Отлично — похвали го Сачин. Той махна с ръка към Дженифър и тримата отново я вдигнаха. Дженифър се замята в ръцете им. Обзета от ужас, тя се опита да им попречи да я вкарат в кутията, като опря крака в ръба й, но напразно. Опита се и да извика, но парцалът в устата заглуши виковете й.

Бхупен затвори капака.

— Сега ще проверя коридора — каза той. Върна се след миг. — Чисто е.

Тримата изкараха количката в коридора, а Суреш се върна в банята, за да спре душа. След това затвори вратата и настигна останалите. Бхупен буташе количката с голямата кутия.

— Хубаво ще е, ако асансьорът не спира никъде по пътя надолу — каза Сачин.

— Няма проблем — отвърна Бхупен. Той измъкна от джоба си ключа от асансьора. — Просто трябва да е празен като пристигне.

Асансьорът беше празен и след като вкараха количката вътре, Бхупен използва ключа, за да слязат директно в сутерена, без да спират. Дженифър удари няколко пъти по стените, но след това утихна. Те слязоха в сутерена и подкараха количката към гаража. За няколко минути прехвърлиха Дженифър и хавлиите от кутията в багажника на мерцедеса. Тя отново се опита да се съпротивлява, но този път не за дълго.

Когато излязоха през изхода за служители, пазачът дори не вдигна глава от вестника, който четеше.

— Смея да заявя, че свършихме страхотна работа — похвали се Сачин.

— Безупречна — съгласи се Субрата.

Сачин набра номера на Кал Морган.

— Гостенката ви пристига — каза той, след като Кал се обади. — Идваме при вас. Стана малко по-скоро, отколкото очаквахме. Дано разполагате с парите. Задачата не е от евтините.

— Страхотно — отвърна Кал. — Не се тревожете. Парите ви очакват.

Двайсет и седем минути по-късно Кал вече чакаше на алеята, когато мерцедесът на Сачин се появи. Той вдигна ръка, Суреш отби и спря до него.

— Госпожица Ернандес ще отседне в гаража отзад. Мога ли да се кача при вас, за да ви покажа къде се намира?

— Разбира се — обади Сачин от предната седалка. — Скачай отзад.

Кал се качи в колата.

— Минете зад къщата — посочи той на Суреш напред. Когато мъжът подкара колата, Кал добави: — Признавам, че стана много по-бързо, отколкото очаквах. Мислех, че ще ви отнеме поне няколко дни.

— Извадихме късмет. Беше останала в хотела да спи. И като бонус ви я носим съвсем чиста.

— В какъв смисъл?

— След малко ще разберете. Наляво ли трябва да завием тук, или надясно?

— Наляво — каза Кал. — Гаражът се намира сред ей онази група дървета.

Няколко минути по-късно Суреш спря пред големия каменен гараж с таванско помещение. Сградата беше затворена и заключена навсякъде.