Робин Кук - Чуждо тяло

— Микробусът отзад ли е? — попита Лори.

— Да — отвърна Джак. — Така, ето какъв е планът. Арун, ти излизаш от болницата през главния вход. Не искам да се забъркваш в неприятности, ако случайно ни хванат с трупа.

— Ясно — кимна индиецът. — Излизам отпред и се връщам отзад. Искам да пътувам с вас, за да не се загубите по пътя към медицинския колеж „Гангамурти“.

— Приятелят ти д-р Сингх ще ни посрещне ли? — попита Лори.

— Да — отвърна Арун.

— Добре, ще се видим отвън — каза Джак на Арун, който отвори тежката врата и излезе. Тогава Джак се обърна към Нийл. — Ти ще буташ количката. — После погледна Лори: — А ти ще вървиш отляво, между Мария и пазача. Бъди готова да я подпреш, ако започне да се изсулва. Аз ще заговоря пазача. Двамата вече сме приятели, откакто минах два пъти покрай него. Разбрахме ли се?

— Да действаме — каза Лори. Тя погледна Нийл, който беше застанал зад инвалидната количка и я беше хванал за дръжките.

— Момент, да надникна в коридора — каза Джак. Той бутна вратата и подаде глава навън. Погледна към асансьора и видя Арун, който се изкачваше нагоре. После се обърна на другата страна. Пазачът седеше на стола си. Други хора нямаше.

Джак отвори вратата и махна с ръка на останалите да излизат.

— Пътят е чист — каза той.

Но когато Нийл стигна до прага на хладилника, няколко лекари излязоха от закусвалнята.

— Господи… — чу се гласът на Джак.

Лекарите минаха покрай него и му кимнаха, потънали в разговор. Джак се страхуваше да се обърне назад, но се насили да го направи. Видя, че лекарите вече са подминали Мария. Нийл сви рамене. Очевидно нямаше никакъв проблем. Джак махна на Нийл и Лори да забързат крачка и да се отдалечат колкото се може по-бързо от закусвалнята, за да избегнат евентуални сблъсъци.

Пазачът ги наблюдаваше как се приближават. Джак вървеше малко преди останалите.

— Здрасти, младеж — каза той. — Днес си доста зает, гледам. Ние мислим да излезем оттук. Майка ми се притеснява как изглежда и не иска да се засича с никоя от приятелките си. — Джак не спираше да говори, като се стараеше да стои винаги между пазача и Мария.

Пазачът погледна към тях с флегматично безразличие.

— Ще се видим по-късно — каза Джак, докато отстъпваше към двойната врата.

— Фасулска работа — промърмори той, когато мина край Лори, за да им отвори вратата на микробуса.

Замаскираното въже, което придържаше Мария към количката, беше оборудвано с механизъм за бързо освобождаване. Беше достатъчно само да дръпнат единия му край и трупът се свлече на земята. Тримата вдигнаха Мария, вкараха я в микробуса и затвориха вратата.

Иззад ъгъла на сградата се появи Арун.

— Защо не шофираш ти? — рече Джак и му подхвърли ключовете. — Само ти знаеш къде отиваме.

Всички се натовариха в микробуса: Арун зад волана, Джак на предната седалка, а Лори и Нийл се настаниха на задните седалки.

— Имате ли нещо против да пуснем пердетата? — попита Нийл, впечатлен от стоицизма на останалите.

— Не бива да не се държим така, сякаш сме обрали банка — отвърна Джак. — Но не трябва и да се мотаем. Искам да кажа, че е най-добре да се махаме оттук!

Арун запали двигателя на микробуса, но не подаде достатъчно бензин и машината угасна. Джак завъртя очи. Какви късметлии бяха, че не са решили да обират банка.

— Какво смята да прави днес Дженифър? — попита Лори, обръщайки се към Нийл. — Имаше ли нещо против да донесеш някои от дрехите на Мария?

— Зарадва се, че излизам — каза Нийл. — Мисля, че едва сега започва да се възстановява от часовата разлика и умората от пътуването. Каза, че смята да спи до обяд и че не трябва да се тревожа за нея. После щяла да слезе във фитнеса да се раздвижи.

19 октомври 2007 г.

Петък, 11:05 часа

Ню Делхи, Индия

Грамадният ключ, който Кал завъртя в ключалката, издаде силен звук.

— Никога няма да успеем да се промъкнем тихомълком при нея — рече той на Даръл, който вървеше след него, и се засмя. Отвори вратата и я задържа, докато Даръл не се приближи и не я хвана. — Дръпни резето за всеки случай — добави той, докато слизаше по стълбите. Когато стигна до долу се спря, за да изчака Даръл.

— Истинска тигрица е — каза Кал. — Трябва да действаме внимателно. Освен това когато я донесоха, беше напълно гола, което направо ме разби.

— Успя да привлечеш вниманието ми — призна Даръл. — Отваряй вратата!

Кал пъхна ключа в ключалката, завъртя го и отвори вратата. Дженифър не се виждаше никъде.