Робин Кук - Чуждо тяло

— Май не е използван от години — каза Сачин. Покритият с чакъл път до входа беше обрасъл с бурени.

— Със сигурност не е — съгласи се Кал. Той измъкна от джоба си един голям ключ. — Мазето прилича на средновековен зандан. Ето ключа.

— Колко удобно. Колко дълго ще остане гостенката ви там?

— Не съм сигурен. Зависи от нея. Ще ви се обадя допълнително.

— Най-добре ще е през нощта.

— И аз така предположих — отвърна Кал.

Всички слязоха от колата. Кал застана до масивната странична врата и я отключи. Разкриха се стръмни каменни стъпала. На стената имаше старомоден електрически ключ с въртящо се копче. Той го завъртя и лампата над стълбището светна.

— Нека първо проверя дали долу има осветление — каза Кал и се спусна по стълбището. На края имаше същата масивна врата. Отключваше се със същия ключ. Кал я отвори и светна лампата. Зад гърба му се чуха стъпките на Сачин, който също слизаше надолу.

— Дали са го използвали по време на британския Радж? — попита Сачин.

— Нямам представа. — Кал отиде до умивалника, за да провери дали има вода.

Помещението беше влажно и миришеше на мухъл. От тавана висяха паяжини. Състоеше се от една голяма стая с умивалник и две по-малки спални с походни легла, покрити с тънки, оголени матраци. Освен това имаше малка баня със старомодна тоалетна, чието казанче беше закачено на шейсетина сантиметра над главите им. Мебелировката беше семпла, грубо дърво без никакви украси.

— Добре — каза Кал. — Да я свалим тук.

— Има един малък проблем. Тя няма никакви дрехи, освен два халата за баня.

— Защо? — попита Кал.

— Беше в банята, когато я взехме.

За миг Кал се замисли откъде може да вземе някакви дрехи за Дженифър, но след това реши, че не е необходимо.

— Ще кара с халатите — каза той.

Сачин се върна при колата и каза на Субрата да отвори багажника. Когато вдигнаха капака, Дженифър присви очи от ярката светлина. Лицето й беше изкривено от смесица от гняв и ужас. Сачин накара Суреш и Субрата да я извадят и да я свалят по стълбите. Двамата с Кал ги последваха. Кал носеше халатите.

— Накъде? — попита Сачин.

— На дивана — отвърна Кал и посочи с пръст. — Махнете тиксото.

Свалянето на тиксото им отне повече време от поставянето му, дори се оказа доста болезнено, но Дженифър не се оплака, докато не извадиха парцала от устата й.

— Гадове такива! — изкрещя тя веднага, щом си пое дъх. — Кои сте вие, по дяволите?

— Не мисля, че в такова настроение ще ви бъде от полза — каза Сачин на Кал.

— Ще се успокои — отвърна уверено Кал.

— Как ли пък не! — сопна му се Дженифър.

Когато Суреш махна и последното парче тиксо от краката й, тя скочи и се втурна към стълбите. Суреш успя да я хване за ръката, но тя се обърна и го одра с нокти. Той я удари грубо по лицето с обратната страна на ръката си и я запрати на пода. Когато се надигна, тя изглеждаше замаяна; леко се олюляваше и не успя да се изправи веднага. На лицето й се изписа смущение, което бързо изчезна.

— Може да се окаже не най-приятният гост — каза Сачин.

Кал я наметна с един от халатите.

— Знаеш ли, не е задължително да оставаш дълго тук — каза той на Дженифър. — Просто искаме да говорим теб и после ще те пуснем. Дори веднага ще ти кажа за какво. Ти се отнесе с подозрение към трите смъртни случая в понеделник, вторник и сряда вечерта. Нещо те накара да се усъмниш в диагнозите. Бихме искали да разберем какво. Това е. — Кал разпери ръце и повдигна вежди. — Само това искаме да разберем. Щом ни кажеш, веднага те връщаме в хотела. Просто искам да си помислиш върху това.

Дженифър погледна Кал.

— Нищо няма да кажа.

— Как ви се струва? — попита Джак. Той отстъпи назад.

Заедно с Лори, Нийл и Арун се намираха в хладилника в сутерена на болницата „Кралица Виктория“. С малко повече усилия четиримата успяха да облекат Мария Ернандес с дрехите, които Нийл беше донесъл от „Амал палас“. Джак добави един малък бунтовен елемент: баскетболната си шапка на „Янките“. Постави я така, че козирката да пада надолу и да скрива по-голямата част от лицето на Мария, което вече имаше землист цвят.

— Знам ли — каза Лори.

— Хей, няма да я водим на конкурс за красота — рече Джак. — Просто трябва да мине покрай пазача в дъното на коридора.

Те привързаха трупа към инвалидната количка и се опитаха да я закрепят по най-добрия начин.

— Притеснява ме миризмата — каза Нийл и изкриви лице.

— Нищо не можем да направим по въпроса — отвърна Джак. Приближи се до жената и смъкна още повече козирката напред. — Да действаме. Ако пазачът възрази, просто ще трябва да ускорим ход. Така или иначе ще разберат, че я няма в момента, в който надникнат тук.