Робин Кук - Чуждо тяло

Нареш погледна към хотела. Какво правеше тази жена? Защо още не слизаше? Изведнъж той реши, че е време да влезе и да провери дали не е била забелязана.

Затвори вратата на колата си и тръгна към хотела, като непрекъснато се оглеждаше. Влезе вътре и се запъти право към гишето на консиержите.

— Добро утро, инспекторе — каза Лакши.

Сумит беше зает с един от гостите на хотела.

— Още ли не се е появила? — попита троснато Нареш, сякаш вината за това беше на консиержите.

— Боя се, че не. Изчакайте да попитам колегата. — Лакши потупа Сумит по ръката, за да привлече вниманието му, след което дискретно зашепна в ухото му, прикривайки устата си с ръка. — Не, колегата ми също не я е виждал, за съжаление.

— Можете ли да си измислите повод, за да се обадите в стаята й? — попита Нареш. — Искам да знам дали е тук.

— Не мога — отвърна Лакши.

— Дайте ми телефона — сопна му се Нареш. — Как се избира оператора?

След като гласът на оператора прозвуча в слушалката, Нареш поиска да се свърже с Дженифър Ернандес. Нужни бяха само няколко позвънявания и от другата страна се чу сънлив глас.

— Съжалявам — каза Нареш. — Мисля, че съм сбъркал номера.

— Няма нищо — отвърна Дженифър и затвори.

Нареш направи същото. Тя спеше в стаята си и той се зачуди как да постъпи.

Сачин Гупта накара шофьора си Суреш да паркира до служебния вход. До него се стигаше през портал, до който стоеше будката с пазача. Сачин свали стъклото на прозореца си. Очите на пазача светнаха при вида на безупречно чистия черен мерцедес.

— Дойдохме да видим Бхупен Чатурведи — каза Сачин. — Работи в поддръжката. Тази сутрин е забравил лекарството си и ние му го носим.

Пазачът затвори вратата си. Сачин го наблюдаваше как вдига слушалката на телефона и се обажда. Няколко минути по-късно отново отвори вратата.

— Можете да паркирате ей там, до стената — каза той. — Бхупен ще излезе на товарната рампа.

Сачин благодари на човека, но накара Суреш да кара право към рампата. Когато стигнаха там, Бхупен вече ги чакаше. Накара ги да вкарат колата в съседния гараж, който се пазеше за колите на поддръжката. Хвърли на таблото личната карта, която беше донесъл. Като един от шефовете в отдела, Суреш носеше добре изгладена тъмносиня униформа, допълнена от шапка с козирка в бейзболен стил. Той беше среден на ръст здравеняк, с дебел врат. Двамата със Сачин бяха приятели още от гимназията.

— Нали няма да имаш проблеми с това? — попита Сачин. — Цялата история ще бъде раздухана до бога и ще има разследване: американска студентка отвлечена от петзвезден хотел!

— Онова, което ме интересува, е дали носиш парите — каза Бхупен.

Сачин измъкна впечатляваща пачка рупии, навита на руло и я подхвърли на Бхупен, който бързо я пъхна в джоба си.

— Мисля, че ти трябва да се притесняваш, като идваш тук с тази лъскава кола — каза той.

— В Делхи има хиляди такива мерцедеси, а номерата са фалшиви. Между другото, какво лекарство съм ти донесъл?

— Инхалаторът за астмата ми.

— А какво е положението с момичето? В хотела ли е?

— Проверих веднага, след като ми се обади сутринта. Още е в стаята си. Сигурно не се е възстановила от умората.

— Какъв късмет. Явно ще го направим по същия начин като предишния път.

— Точно така. Приготвил съм количката с голямата кутия за инструменти. Стаята й се намира до сервизния асансьор. Носиш ли си тиксо?

Сачин извади една ролка от джоба си. Освен това извади и два чифта гумени ръкавици, които подаде на придружителите си. Бхупен си имаше свои.

— Готови ли сме? — попита той.

— Да вървим — подкани ги Сачин.

Използваха сервизния асансьор. Всички мълчаха напрегнато. Когато стигнаха до деветия етаж, установиха, че не са сами. Пред асансьора за гостите стоеше група от четирима души, но докато Сачин и останалите стигнат до стая 912, мъжете вече ги нямаше. Бхупен докара количката с голямата кутия за инструменти.

Уверявайки се, че коридорът е чист, Бхупен долепи ухо до вратата.

— Като че ли си взема душ. Моментът е идеален. — Той извади универсалната карта за отключване и след като отново огледа коридора, отвори вратата на Дженифър, но ограничителната верига му попречи. Вече всички чуваха шума от пуснатия душ.

— Идеално — прошепна Бхупен. Той се облегна на рамката на вратата и с един силен удар на рамото си изкърти пантичките, които държаха веригата. Всички заедно нахълтаха в малкото коридорче и побързаха да затворят вратата.