Робин Кук - Чуждо тяло

— Нийл току-що ми разказа за днешното ви приключение на пазара в Стария Делхи.

— А, това ли — Дженифър махна с ръка. — Толкова много неща имам да ви разказвам. Това е просто най-драматичният момент.

— Според мен е нещо много сериозно и ще има последици — каза Лори.

— Чудесно — рече Дженифър и размаха ръка над главата си. — Надявах се да го приемеш точно така. Извинявай, но насам идват семейство Бенфати, за които ти разказах.

— Добър вечер — поздрави Дженифър, след като Лусинда представи двамата си синове на Дженифър и останалите.

Запознаха се и размениха ръкостискания. Дженифър погледна синовете на Лусинда. По-възрастният се казваше Луис — това беше океанографът. Тони, херпетологът, беше по-малкият и много приличаше на майка си.

— Дженифър ми разказа за вас — каза Лусинда на Лори и Джак. — Тя предположи, че може да се съгласите да погледнете и съпруга ми Хърбърт, преди да им кажем да го кремират.

— На този етап ми се струва, че случаите на бабата на Дженифър и вашия съпруг си приличат изключително много — каза Лори. — Така че определено бихме искали да ги видим. Не мога да кажа дали ще се стигне до аутопсия. Не им давайте зелена светлина за кремацията, докато не ви се обадим. Ще отидем в болницата утре сутринта.

— Ще изчакам, разбира се — отвърна Лусинда. — Много ви благодаря.

— Няма да има аутопсия — каза Дженифър. — Днес госпожица Варини ми напомни, че при настоящите обстоятелства няма да стане. Само ако се случи нещо наистина необичайно. Тук, в Индия, лекарите не могат да вземат такова решение. Всичко зависи от полицията или от магистратите. Ти чу ли се с нея днес, Лусинда?

— Да. Тя ми предложи да закара Хърбърт във Варанаси, ако се съглася на кремация. Честно казано, въобще не ме интересува това Варанаси. Както и да е, напомних й, че моите момчета пристигат днес и че утре ще се срещнем с нея.

— Заплаши ли те с нещо, свързано с утрешния ден? — попита Дженифър.

— Да, каза нещо за съдебна заповед, която обаче ще получи чак следобед. Аз просто повторих, че момчетата ми ще й се обадят преди обяд и затворих. Досадна жена.

Дженифър се засмя.

— Меко казано.

След като се разбраха да се видят на сутринта, двете групички тръгнаха към мястото, определено за хотел „Амал палас“ и намериха посрещачите си. Те от своя страна се обадиха на съответните шофьори и групата излезе отвън на тротоара, за да изчака колите.

Щом влязоха в буса, Дженифър седна на предната седалка, Лори и Джак се настаниха в средата, а Нийл — отзад.

— Добре — каза Джак, щом потеглиха. — Достатъчно дълго ме държахте в неизвестност за онова, което се е случило днес, и което ще промени същността на посещението ни.

Дженифър посочи шофьора с поглед, подсказвайки му, че е по-добре да отложат обсъждането на темата за по-късно, след като се приберат в хотела. Лори веднага съобрази и прошепна нещо в ухото на Джак. И подеха оживена дискусия за Индия и Ню Делхи. Освен това обсъдиха скорошното дипломиране на Дженифър и избора й да специализира хирургия, прицелвайки се в Презвитерианската болница към Колумбийския университет в Ню Йорк. През всичките петдесет минути на пътуването им Джак не откъсваше очи от уличния трафик.

Когато спряха пред хотела, Нийл каза:

— Да се съберем у Дженифър за всеки случай.

— Защо? — попита Джак.

— Заради онова, което ще ти разкажем по-късно — каза Лори. — Идеята не е лоша. Човек никога не знае какво може да му се случи.

Лори, Джак и Нийл излязоха от колата преди Дженифър, която се опита да протестира. Когато най-накрая смутено се изниза навън, те се бяха скупчили около вратата й. Тръгнаха към входа в плътна групичка.

— Защо не се регистрирате и после да идем да пийнем по една студена бира? — попита Дженифър, възвръщайки достойнството си. — Двамата с Нийл ще ви изчакаме тук.

Тъй като вече беше минало полунощ, барът беше полупразен. Имаше музика на живо, но групата почиваше в момента. Дженифър и Нийл си намериха маса колкото се може по-далеч от подиума и заетите маси. Сервитьорката се появи веднага, щом седнаха. Поръчаха по една бира „Кингсфишър“ за всички и се отпуснаха в меките столове.

— Едва сега се почувствах по-спокойна — призна Дженифър. — Май дори съм малко гладна.

— Приятелите ти ми харесват — каза Нийл. За миг си помисли да признае за неволното споделяне на тайната на Дженифър с Лори, но се уплаши. След целия стрес, който бяха преживели през деня, той се страхуваше, че това няма да й повлияе добре. Проблемът беше, че не искаше тя да го научи от друг, но чувстваше, че може да се довери на Лори. Вярваше, че едва ли ще направи нещо, което да я подтикне да разкаже за случилото се на Дженифър.