Робин Кук - Чуждо тяло

Тя отвори вратата и излезе от тоалетната. Осъзна, че се е раздразнила от реакцията си на безпроблемния сън на Джак и размишленията върху неспособността да зачене, затова се опита да се успокои. Надяваше се, че по време на посещението си в Индия ще успява да сдържа крехките си емоции, за да може да осигури на Дженифър толкова нужната й подкрепа. В същото време не можеше да не признае пред себе си, че го прави до голяма степен, за да успокои собствената си съвест. Смъртта на Мария беше предизвикала прилив на вина.

Лори се върна на мястото си и погледна към Джак. Той продължаваше да спи кротко, в същата поза, както го беше оставила пет минути по-рано. Беше самото спокойствие, с леката безгрижна усмивка на красивото си лице. Косата му беше разрошена, но тъй като я подстригваше късо, тя съвсем не изглеждаше толкова зле, колкото кечето на главата й.

Също така бързо, както я беше връхлетяло раздразнението от безгрижния му сън няколко минути по-рано, сега я обзе противоположното чувство, което я накара да се усмихне. Лори обичаше Джак повече, отколкото смяташе, че би могла, и се чувстваше щастлива.

В този миг интеркомът на самолета пропука. Капитанът приветства всички с добре дошли в Индия и обяви, че започват спускане към международното летище „Индира Ганди“, където ще кацнат след двайсетина минути.

С внезапен прилив на обич Лори се наведе напред, хвана главата на Джак с двете си ръце и го целуна продължително по устните. Той отвори очи и примигна, след което й върна целувката. Тя му се усмихна широко.

— Пристигнахме.

Джак седна, протегна се и погледна през прозореца.

— Нищо не виждам.

— Няма как да видиш. Не забравяй, че е десет и четирийсет вечерта. Ще се приземим около единайсет.

Приземяването почти не се усети. И двамата се изпълниха с вълнение, когато излязоха от самолета и тръгнаха към терминала. Нямаха никакви проблеми на паспортния контрол, не се налагаше и да чакат за багаж, тъй като не бяха оставили никакъв. Преминаха без колебание митницата.

Щом видя Джак и Лори да се задават по рампата, Дженифър започна да маха като обезумяла и да вика имената им, но се сдържа и нетърпеливо хукна надолу по рампата, за да прегърне Лори.

— Добре дошла в Индия — извика ликуващо тя. — Благодаря ти, ужасно ти благодаря, че дойде! Нямаш представа какво означава това за мен!

— Пак заповядай — каза Лори през смях, стресната от изблика на момичето.

След това Дженифър прегърна и Джак.

— Благодаря и на теб! — каза тя.

— Моля — едва успя да отвърне Джак, придържайки с ръка бейзболната шапка на „Ред сокс“, подарък от сестра му.

Притиснати един в друг тримата тръгнаха нагоре, където ги чакаше Нийл. Дженифър ги запозна и те си размениха ръкостискания.

Лори се изненада от присъствието на Нийл и веднага се поинтересува кой е той. Мислеше, че Дженифър е сама в Индия.

— Нийл е приятел от Лос Анджелис — обясни Дженифър, все още във възторг от пристигането им. — Запознахме се през първата ми година в университета. Беше специализант в спешното отделение, а сега е един от шефовете. Както обичам да казвам, направо се изстреля нагоре.

Нийл се изчерви.

Лори се усмихна и кимна, все още не съвсем наясно.

— Хей, хора — каза Дженифър с огромно въодушевление. — Налага се да ви оставя за минутка, трябва да се отбия до тоалетната. Пътят до хотела е около час. Някой иска ли да дойде с мен?

— Ходихме в самолета — отвърна Лори.

— Чудесно. Ей сега се връщам — каза Дженифър. — Да не тръгнете нанякъде! Не мърдайте от местата си, иначе ще се изгубим в тълпата!

Тя хукна към тоалетната. Останалите трима я изпратиха с погледи.

— Много е възторжена — каза Лори.

— Представа нямате — съгласи се Нийл. — Толкова се вълнуваше, че ще дойдете, никога не съм я виждал такава. Всъщност не, не е вярно. Същата беше и последния път, когато баба й дойде в Лос Анджелис. Тогава също бях с нея на летището.

— Ще се разходя наоколо да поразгледам — каза Джак. — Става ли?

— Добре, само гледай да не се изгубиш. Ние ще останем тук. Не вярвам Дженифър да се забави много.

— Нито пък аз. Мога ли да оставя чантата си при теб?

— Разбира се. — Лори взе чантата на Джак и я остави до своята. Двамата с Нийл го гледаха, докато се разхождаше из тълпата.

— Радвам се да се запознаем — каза Нийл. — Освен покойната й баба, вие сте единственият друг човек от детството й, за когото Дженифър говори. Сигурно я познавате добре.

— Така мисля. Знаете ли, Дженифър не спомена, че сте тук — каза Лори. Не беше сигурна как да приеме факта, че Дженифър има придружител.