Робин Кук - Чуждо тяло

— Напълно съм съгласна. Никаква смърт повече, докато не се разчисти хаосът, причинен от тази Дженифър Ернандес.

— Някой трябва да уведоми Петра — каза Кал. — Една от нейните сестри се обади днес, за да съобщи за потенциален кандидат.

Вийна тръгна към вратата.

— Аз ще й кажа. Според мен и снощния трябваше да го пропуснем. — Без да дочака отговора, тя излезе от стаята.

Радж стана от дивана.

— Мисля да си взема душ — каза той.

— Аз също — обади се Самира. Прегърна отново Даръл и след това излезе заедно с Радж от стаята.

Кал погледна Даръл.

— Хайде сега да видим колата — каза той.

— Готово.

— Мисля, че трябва да направим нещо по въпроса с Дженифър Ернандес — каза Кал, докато излизаха от библиотеката и се отправяха към входната врата.

— Казах ти, ако не разберем какво е събудило подозренията й, винаги ще се чувстваме притеснени и нащрек. Някой друг също ще го забележи и тогава няма да се отървем толкова лесно.

— Точно това ме притеснява. Жалко, че трябва да се случи точно сега, когато всичко върви толкова добре.

— Какво имаш предвид? — попита Даръл. Той отвори вратата и я задържа за Кал.

— Мисля да се обадя на Сачин, господин Кожено яке. Той се справи перфектно с бащата на Вийна. Сетих се за него, защото вчера ми се обади, за да ми каже, че наминал да провери как е Басант Чандра и онзи изпаднал в паника. Мисли, че следващите няколко седмици няма да има нужда да го посещава. Според мен лесно ще се справи с Дженифър Ернандес. Работата ще е много по-лесна.

— Какво ще го накараш да направи?

— Да я отвлече и да я доведе тук. Ще я държим заключена в стаята под гаража, докато не проговори.

— А след това какво? — Даръл застана до една тойота ленд круизър с тъмночервен цвят. Беше доста очукана, но вдлъбнатините и одраскванията само подчертаваха характера й.

Кал докосна металната повърхност и обиколи джипа, без да сваля ръка от него. След това отвори шофьорската врата и надникна вътре. Интериорът беше също така износен.

— Харесва ми — каза той. — Как се движи?

— Отлично. Била е работното добиче на една архитектурна фирма.

— Перфектно! — каза Кал. Той затвори рязко вратата и тя прилепна плътно с изщракване.

— Какво смяташ да правиш с Ернандес, след като научиш всичко, което те интересува?

— Нищо. Просто ще платя на Сачин да се погрижи тя да изчезне. Не ме интересува къде, но подозирам, че ще се окаже на някое бунище.

Даръл кимна. Запита се колко ли души вече са изчезнали там. Беше толкова удобно.

— Хей, човече, колата е страхотна! — Кал въодушевено ритна едната от предните гуми. — Ако се наложи, ще свърши перфектна работа. Браво на теб.

— Благодаря.

18 октомври 2007 г.

Четвъртък, 22:32 часа

Ню Делхи, Индия

Като крепеше чантата с всичко необходимо за инжекциите си, Лори се отправи към тоалетната. След като заключи вратата, тя подреди върху малкото рафтче цялата фармакопея за гонадотропина. Сръчно напълни спринцовката с предписаното количество фоликулостимулиращ хормон, след което също толкова сръчно си сложи подкожна инжекция в предната част на бедрото.

Десет и трийсет вечерта индийско време беше само час по-късно от обяд в Ню Йорк, когато ежедневно трябваше да си слага инжекцията. В този момент те летяха над северозападна Индия и скоро щяха да започнат да се снижават над Ню Делхи.

Лори се огледа в огледалото. Изглеждаше ужасно. Косата й беше разбъркана, а тъмните кръгове под очите й започваха да се спускат надолу към крайчетата на устата. А най-лошото беше, че се чувстваше мръсна. Нищо чудно. Първо летяха цяла нощ до Париж, където успя да поспи само два часа. След това имаше тричасов престой, който използваха, за да се доберат до следващия терминал. Последва настоящият осемчасов маратон. Но най-много я дразнеше Джак, който, изглежда, нямаше проблем със съня. Не й се струваше честно.

Тя събра опаковките и спринцовката и ги хвърли в кошчето. Прибра използваната игла в чантата си, където стояха лекарствата и още спринцовки. Не искаше да се проявява като безотговорна. Изми ръцете си и отново се погледна в огледалото. Трудно беше да не го прави, тъй като то покриваше почти цялата стена над умивалника в миниатюрната тоалетна. Запита се за миг какъв ли ефект щеше да има това пътуване върху сагата с нейното безплодие. Нямаше никаква представа защо досега не е забременяла и се надяваше с тази си авантюра да не увеличи допълнително проблемите, каквито и да бяха те.