Робин Кук - Чуждо тяло

— Знам, че не е — отвърна Нийл, — защото самата тя не знаеше, че ще дойда. Пристигнах снощи и се видяхме едва днес.

— Освен това не знаех, че излиза сериозно с някого.

— Е, не си правете прибързани заключения. Дори самият аз не знам колко е сериозно. Мисля, че една от причините да съм тук е, че не искам да изгарям всички мостове между нас. Наистина ме е грижа за нея. Щом съм дошъл чак дотук само заради една баба. Но познавате Дженифър, знаете колко трудно може да бъде понякога, предвид отношенията с баща й.

— Не схващам.

— Имам предвид проблемът със самоуважението…

— Никога не съм предполагала, че има проблеми със самоуважението. Тя е умна, привлекателна — страхотно момиче.

— О, да. Има ги и това може доста да усложни една връзка. И със сигурност не се приема като красива, в никакъв случай. Сложен случай, но не безнадежден.

— За какво говорите всъщност? — Лори застана войнствено пред непознатия, който открито критикуваше един от хората, когото тя обичаше.

— Тя сподели с мен всичко, така че няма нужда да се преструвате. Говоря за тормоза, който е преживяла от баща си след смъртта на майка й. Наистина се справя забележително добре, благодарение на интелигентността и силния си характер. Много е упорита и баща й е извадил голям късмет, че не го е убила, каквато е вироглава.

Лори беше смаяна. Нямаше представа, че Дженифър е била тормозена. За секунда се запита дали може да бъде откровена с този мъж. Реши да бъде откровена.

— Не знам нищо за това — призна тя.

— О, боже! — изчерви се Нийл. — Май не трябваше да казвам нищо. Но от начина, по който Дженифър говори за вас като за най-близкия си ментор, предположих, че вие сте единственият друг човек, освен мен, който знае за това.

— Никога не ми е казвала. Дори не е намеквала за това.

— Трябваше да се досетя. Извинете.

— Не се извинявайте на мен, а на Дженифър.

— Няма да се наложи, ако не го споменете. Мога ли да ви помоля да го запазите за себе си?

Лори се замисли над молбата му, опитвайки се да реши как ще е най-добре за Дженифър.

— Запазвам си правото да й го кажа, ако реша, че е в неин интерес.

— Това ми стига — кимна Нийл. — Но аз съм тук, защото тя дойде при мен и ме помоли да я придружа. Първата ми реакция беше да откажа. Имах твърде много работа, за да зарежа всичко и да тръгна за Индия. Тогава тя просто си тръгна. Помислих, че всичко е свършило. Няколко часа го обмислях, не можах да се свържа с нея, след това реших въпреки всичко да дойда.

— Тя зарадва ли се?

Нийл сви рамене.

— Поне не ми каза да се махам.

— И това ви е наградата, че сте дошли на другия край на света?

— Тя е много обидчива. И все пак, добре че дойдох. Днес на пазара в Стария Делхи, докато се опитвах да я настигна, за да й кажа, че съм тук, се натъкнах на един мъж, който се нахвърли върху нея по най-ужасния възможен начин. Изглеждаше твърде добре облечен, за да е типичен крадец.

— Какво имате предвид под това, че й се е нахвърлил по най-лошия възможен начин?

— Насочи пистолет със заглушител, сякаш е наемен убиец.

Лори зяпна от изненада.

— Какво точно стана? — попита настоятелно тя.

— Нямахме представа какви са били намеренията на този човек, защото изведнъж като от нищото изникна друг мъж, който по-късно се оказа цивилен полицай, и го простреля от упор.

— Какво стана после? — попита Лори. Тя беше ужасена. Беше предупредила Дженифър да не души много наоколо и ето че се беше оказала права.

Нийл й разказа как Дженифър беше паднала от велорикшата, как се беше смесила с тълпата и как бе успял да я открие в месарския магазин.

— Мили боже! — Лори прикри устата си с длан.

— Беше интересен ден — каза Нийл. — След това се скрихме в хотела. Дори не исках да идва тук тази вечер, но тя беше непреклонна.

— Джак! — извика внезапно Лори и Нийл трепна. Беше го видяла да излиза от тълпата и да се обръща към тях. Тя размаха ръце. — Върни се, Джак!

— Това променя всичко — каза Лори, когато Джак се запъти тях.

— Притеснява ме, че тъкмо ровенето из смъртта на баба й може да е довело до опита за убийство — додаде Нийл.

— Точно така — каза Лори и махна на Джак да побърза.

— Нийл току-що ми разказа един много страшен епизод от днешния ден — каза тя, щом Джак застана до тях. — Нещо, което ще промени смисъла на визитата ни.

— Какво е то? — попита Джак.

Преди Лори да успее да каже нещо, Дженифър изскочи от тълпата и забърза към тях.

— Много се извинявам. Дамската тоалетна беше пълна и трябваше да потърся друга. Както и да е, вече съм тук. — Тя млъкна и огледа лицата им. — Какви са тия тъжни физиономии?