Питер Мэй - Шахматните фигури

— Е, сега здравата ще загази.

Фин кимна. Знаеше, че е така, и изпита леко убождане на вина. Но нищо от това не бе негово дело, а и вече се намираше навън негов контрол.

Те отидоха до къщата на Кени и похлопаха на вратата. Когато никой не отговори, Гън отвори и пристъпи в сумрачното антре.

— Господин Маклийн? Тук ли сте?

Посрещна го единствено тишина и след секунда той излезе обратно на хладния, усилващ се вятър.

— Да проверим в офиса.

Секретарката на Джейми Улдридж, учудена от появата им, ги увери, че нито Джейми, нито Кени Джон са в имението, защото участват в празненствата на плажа.

— Че какво прави там Кени Джон? — попита я Фин.

— Кара една от лодките е туристи, господин Маклауд.

Когато Фин и Гън излязоха на плажа, кеят с лодките изглеждаше доста далеч.

Пясъкът под краката им бе твърд и сух, само леко набразден от отдръпването на водата при отлива. Празникът вече беше в разгара си и тълпите бяха станали още по-гъсти.

Надуваемият замък бе пълен с малчугани, чиито възбудени писъци се извисяваха над рученето на гайдите, носено от вятъра над Трай Уиг. От тонколоните, окачени пред една от сергиите, гърмеше музика на акордеон, а докато минаваха покрай гигантската шахматна дъска, отнякъде долетя чистият, звънък глас на Мейрид, в съпровод на скръбна цигулка и стенеща келтска флейта. Песен на Амран, пусната на нечия уредба.

Музиката на Роди Макензи, най-сетне завърнала се у дома.

Фин поспря край дъската, а Гън направи още няколко крачки, преди също да се обърне. Те се загледаха в деветдесетсантиметровата фигура на берсерка, която двама от доброволците тъкмо местеха, следвайки инструкциите на момичето с радиостанцията.

Нямаше как да се сбъркат характерните пълни устни на Кени Джон Маклийн, както и белегът, пресичащ скулата. Едрите, изпъкнали зъби гризяха яростно горния ръб на щита.

Нещо в свирепия вид на берсерка ги накара да ускорят крачка по посока на кея.

Той представляваше по-скоро нещо като плаващ понтон, привързан за здрави дървени колове, забити в брега. Дълга рампа с въжени перила се поклащаше върху него в такт с вълните. Фургон на колела в единия край служеше като пункт за раздаване на мушами и спасителни жилетки за дългата опашка от хора, чакащи своя ред да се поразходят из залива.

В момента, когато Гън и Фин приближиха, и двете лодки бяха на пристана — оранжеви и черни на цвят, с надуваеми бордове, твърди дъна и мощни четиритактови двигатели от 150 конски сили. Всяка можеше да побере на откритите си седалки до дванайсет пасажери, Едната тъкмо ги бе разтоварила, а другата вече качваше нова партида екскурзианти, пристъпващи предпазливо по клатещата се рампа.

Фин огледа припряно лицата, мъчейки се да зърне сред тях Кени Джон. Сетне изведнъж забеляза едрия мъж да се изправя в рубката на току-що освободената лодка.

Той се обърна почти в същия момент и видя Фин и Гън да се насочват решително към него. За кратко лицето му остана безизразно, прикривайки рояка от противоречиви мисли. Докато една от тях не надделя и в очите му не се изписа паника.

Той рязко се обърна и форсира работещия на празен ход мотор. Носът на лодката се вирна нагоре и тя започна да се отдалечава от кея. Една дребна, загърната в мушама фигура, която стоеше на кърмата и навиваше някакво въже, изгуби равновесие и падна с писък на дъното й. Фин успя да мерне само за миг бледата уплашена физиономия.

— По дяволите, Джордж! Ана Век е при него! — Той се затича по рампата към втората лодка, разбулвайки пасажерите встрани. Онези, които вече се бяха качили в нея, го наблюдаваха стреснато и неразбиращо. — Слизайте! Всички на брега! — кресна им той.

Гън го следваше по петите, размахвайки служебна карта над главата си.

— Полиция! Моля, освободете незабавно съда.

Уплашените туристи се втурнаха вкупом, при което бордът опасно се наклони към водата. Кормчията се обърна сепнато към запъхтения Фин.

— Какво става, за бога? — Беше възрастен мъж, когото той познаваше, работник от имението на име Дони Дуув.

— Дони, трябва да настигнем Големия Кени. Подозираме го в убийството на

Уистлър Макаскил.

— Не думай!

— А и малката Ана е на лодката с него.

— Стига приказки, да потегляме! — подкани ги Гън.

Дони отиде със залитане до кърмата, за да откачи въжето, после се върна и улови щурвала. Моторът „Ямаха“ изрева и ги понесе навътре в залива.

Вятърът запращаше солени пръски в лицата им, а носът се блъскаше със сила, подскачайки срещу настъпващия прилив. Гън се бе присвил зад малкото предно стъкло, запушил с пръст едното си ухо, и крещеше нещо по мобилния си телефон. Фин не можеше да различи думите, но предполагаше, че сержантът вика подкрепление. Хвърли поглед назад към брега и видя отдалечаващия се плаж, с кацналата на хълма Уиг Лодж.