Питер Мэй - Шахматните фигури

Господин Макаскил е мъртъв и делото за попечителство се прекратява от само себе си.

Въпреки това е преценено, че има отношение към разследването на убийството, затова още представлява част от доказателствата.

— Ти погледна ли го?

— Имам копие, ето тук. — Той потупа зелената папка.

— И?

— Препоръката към съда е попечителството да се предостави на Джон Ангъс

Макаскил, въз основа желанията на самото момиче.

Фин затвори клепачи и отпусна глава, чудейки се дали неговата собствена намеса не е довела до всичко това. После пое дълбоко дъх и се изправи на крака.

— А снимките от местопрестъплението?

— И те са у мен.

Фин го улови под ръка.

— Да влезем вътре да ми ги покажеш.

Той разчисти масата на Уистлър и Гън нареди върху плота, белязан с петна и драскотини от десетилетия употреба, пет или шест големи цветни фотографии. Бе шокиращо да се види Уистлър така, проснат сред отломките. В светлината на полицейските прожектори и фотосветкавицата кръвта бе неестествено ярка и червена, а лицето на нейния фон — призрачно бледо. Един едър и силен мъж, превърнат в нищо.

Един интелект, изгубен само в миг. Цялата мозайка от спомени, съставлявала неговия живот — разпиляна, сякаш никога не е съществувала. Фин неволно изпита желание да притежава вярата на Доналд. Да смята, че все пак има някаква цел, че не всичко ще изчезне без следа като сълзи, отронени в дъжда.

Той разгледа внимателно снимките, преди да вдигне една от тях.

— Погледни, Джордж. На тази се вижда съвсем ясно. Протегнатата ръка почти докосва съборената шахматна фигура.

Гън свъси вежди.

— За какво му е притрябвало някакво си парче дърво? Та той е умирал, за бога!

— И навярно го е знаел. Затова е опитал да ни посочи убиеца си.

— Моля? — зяпна го изумено другият.

— Слушай — заби показалец Фин в гланцираното изображение. — Това тук не е обикновена фигура. Нарича се берсерк. На името на най-свирепите викингски воини.

Когато влизали в битка, те се докарвали до състояние на транс, за да не изпитват страх, нито болка. Всички останали фигури са точни копия на оригиналите, но при берсерка

Уистлър си е позволил известна интерпретация. Направил го е да прилича на Кени

Джон Маклийн. Нещо като малко лично отмъщение. Кени му е откраднал съпругата и дъщерята.

Челюстта на Гън увисна, докато се опитваше да асимилира чутото.

— Да не искаш да кажеш, че Кени Джон е убил Уистлър Макаскил?

— Именно.

— И защо?

Фин не отвърна веднага. Същият въпрос мъчеше и него.

— Не съм сигурен, но допускам, че Големия Кени разбрал какво пише в доклада на социалните.

— И как по-точно?

— Не знам. Може Ана да е изпуснала нещо, да му е споменала какво е казала на служителката.

— И смяташ, че е убил Уистлър, за да му попречи да си върне дъщерята?

Фин поклати глава.

— Не, не е толкова просто. Но според мен онова, което открихме в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал. Нещо, което е щяло напълно да срине шансовете на Уистлър да спечеш делото. Предполагам, че го е заплашил с него.

Не вярвам да е имал каквото и да било намерение да го убива, но познавайки Уистлър, мога само да си представя как е реагирал.

Той затвори очи и извика картината в съзнанието си. Двамата яки мъже, приятели от детинство, вкопчени в същата тази стая в отчаяна борба, помитащи всичко по пътя си. Летящи мебели, чаши и чинии, разбиващи се по пода.

— Няма и грам доказателство за това — сепна го гласът на Гън.

— От убийството са изминали едва няколко дни, Джордж. Тук се е разразила кървава битка. Кени трябва още да носи по тялото си следи и натъртвания от нея, а и уликите, събрани от криминалистите, лесно ще го потвърдят. Стига само твоят началник да спре да се занимава с мен и да погледне там, където трябва.

Настана дълга тишина, прекъсната от въпроса на сержанта:

— И какъв е този коз?

Отговор не последва.

— Преди малко спомена, че онова, което сте открили в самолета, е дало в ръцете на Кени коз, за какъвто не е и сънувал.

И Фин разбра, че няма начин да опази тайната на Роди.

Пътят до Суайнавал Лодж отне по-малко от четвърт час — достатъчно време, за да предаде на Гън съкратена версия на историята, узната от Роди едва предния ден.

Когато спряха пред хижата, Гън изключи двигателя и остана да седи зад волана, зареял поглед отвъд дърветата, към набраздената от вятъра повърхност на езерото.

— Да не повярва човек — обърни накрая глава към спътника си. — Значи Роди Макензи е живял всичките тези години в Испания, докато целият свят го е смятал за мъртъв. — Това не бе толкова въпрос, колкото пореден израз на собствената му почуда.