Питер Мэй - Шахматните фигури

Фин смръщи вежди.

— Кой?

Слънцето бе все същото като онова, пърлило кожата му в Испания, но тук, на пет хиляди километра по на север, то бе смалено до блед диск в мъглявото небе, който едва смогваше да омекоти режещия вятър, духащ откъм океана. Този вятър го обгърна с ледения си дъх на слизане от самолета, докато крачеше забързано към сградата на терминала в Сторноуей. Сиромашкото лято отдавна си беше отишло, но денят, макар и студен, бе ясен и слънчев. За разнообразие, не се очертаваше скоро да вали.

Полетът към дома бе преминал в мрачни размишления за Роди, Уистлър и тялото в самолета. Независимо от всичките си старания, Фин не успяваше да прогони натрапчивото чувство за вина. Той веднага бе разбрал по реакцията на Уистлър, че находката на дъното на езерото крие нещо повече, отколкото си личи на пръв поглед. И все пак бе позволил въпросът да отлежава, докато не бе станало твърде късно. Ако го бе поставил ребром по-рано, може би Уистлър щеше да оцелее. Знаеше, че мисълта за това ще го преследва, докато е жив.

Сега всички тези безплодни мисли и емоции се свеждаха до едно име. Име, излязло от устните на мним мъртвец в Испания, което бе оставило Фин смутен и несигурен как да продължи.

Сузукито го чакаше на паркинга, където го бе оставил, още мокро и лъскаво от последния дъжд. Той запали двигателя, пусна чистачките и оставяйки летището зад гърба си, подкара през хълма към Оливърс Брей. В далечината пред него се виждаше външното пристанище на Сторноуей и новия фериботен терминал, проблясващ под слънцето. Щом стигнеше града, щеше да се озове пред дилема, кръстопът, на които трябваше да избира. Нещо, с което никога не се бе справял добре в миналото. Той взе решението си едва в последния момент, като на кръговото движение свърна на изток и пое по посока на Уиг.

Гала събитието почти бе излязло от ума му. Празникът, на който всичките седемдесет и осем шахматни фигури от Луис щяха да се върнат на мястото на откриването си. Шейсет и седем от тях се помещаваха постоянно в Британския музей в Лондон — това хранилище на крадени експонати от цял свят. Останалите единайсет бяха в Единбург, но все пак доста далеч от дома. Той си спомни репликата на Уистлър от деня, в който се бяха срещнали у тях за първи път след тийнейджърските си години.

Би трябвало да са в Уиг целогодишно. Като специална експозиция, а не да са разхвърляни из музеите на Единбург и Лондон. Тогава може би хората щяха да идват да ги гледат и да ни носят някакви приходи.

Е, днес случаят бе именно такъв. Край пътя се виждаха стотици паркирани коли и колона от автобуси, а поне хиляда души изпълваха плажа, който, освободен от отлива, бе превърнат в нещо като панаирна площадка.

Фин спря малко преди Уиг Лодж, прекоси тревистата ивица и се загледа към пясъците. Вятърът духаше както винаги, но господ, явно благосклонен към шахматните фигури, бе донесъл слънце. Беше странно да се види обичайно пустия плаж, разположен в най-отдалечения ъгъл на острова, залят от стотици хора — местни, туристи, репортери, всичките сновящи сред временни дървени сергии и пъстри тенти.

Гледката наподобяваше гигантско платно на Лоури [8] Лорънс Стивъм Лоури (1897–1976) — английски художник. — Б. пр. . Имаше организирани екскурзии с лодки до отсрещния край на залива, както и обиколки с хеликоптер, излитащ и кацащ от площадка под църквата в Бала на Кила. Също надуваем замък и увеселително влакче, пълни с пищящи дечурлига. Сергии приканваха посетителите да опитат късмета си на томбола, да събарят метални чашки с топка или да отгатнат теглото на сьомга.

Имаше още състезания по доене на овце и хвърляне на дроб сарма [9] Традиционно шотландско състезание, при което топките дроб сарма трябва да се хвърлят максимално далеч, без да се разпаднат. — Б. пр. . Изключителна проява на оптимизъм при един климат, който в девет от десет случая би потопил цялото събитие в дъжд.

Но център на всеобщото внимание бе църквата. Тук бяха изложени шахматните фигури, зад стъклени витрини и под строга охрана, докато двамата гросмайстори мереха сили с трийсет и две от тях. Постройката бе заобиколена от плътна тълпа, а опашката от хора, чакащи да влязат, се точеше чак до плажа.

Върху пясъка бе устроено огромно копие на оригиналната дъска, с големина на квадратчето около шейсет сантиметра. Ходът на играта в църквата се предаваше по радиостанции на доброволци, които местеха в синхрон по импровизираното бойно поле страховитите викингски воини, изработени от Уистлър. Фин си помисли колко горд щеше да бъде приятелят му, ако можеше да види как дървените му творби влизат в действие. Явно спорът около възлагането на поръчката по някакъв начин бе уреден. Но ако той не бе получил плащането си приживе, вече нямаше как и да го получи.