Питер Мэй: Шахматните фигури

Дони забави ход до един-два възела и лодката полека навлезе през плитчините към естествена арка, тъмнееща над главите им. Стихиите я бяха издълбали в най-старата скала на планетата в течение на милиони години и сега дневната светлина се отразяваше от всяка нейна пропита със сол повърхност. Вятърът отвън долиташе като тих шепот, а боботенето на мотора отекваше от стените на тунела. Хеликоптерът, вече изчезнал от погледите им, не се чуваше изобщо. Водата се плискаше и въздишаше около тях, докато накрая не излязоха в миниатюрен залив, заобиколен отвсякъде с побелели от гуано скали. Ревът от роторите на вертолета се върна с всичка сила, изпълни тясното пространство и подплаши чайките, които се пръснаха с крясъци над главите им.

— За бога, Джордж, кажи им да се махнат оттук, преди да са ни оглушили — обърна се Фин към сержанта.

Гън излая нещо в телефона си, хеликоптерът направи вираж и се отдалечи.

Спусна се зловеща тишина, нарушавана единствено от тихото плискане на морето в сумрака и равномерното пулсиране на собствения им мотор.

Дирята от лодката на Кени прекосяваше малкото водно пространство и се губеше в дълбока скална цепнатина отсреща. Това, изглежда, бе вход на пещера, изпъстрен от полипите и водораслите в преливащи се слоеве от синьо и жълто, оранжево, зелено и червено. Водата образуваше пенлив водовъртеж пред него, а в невидимата вътрешност морето стенеше като огромен, пленен морски бозайник.

Дони се придвижваше сантиметър по сантиметър, светлината постепенно гаснеше, а пътят напред бе тъмен и несигурен.

— Угаси мотора — каза Фин. В последвалата тишина изпод сводовете на тази естествена катедрала до ушите им долетя бръмченето от двигателя на Кени, примесено с препиращи се гласове. Фин се пресегна и опипом намери един от прожекторите, прикрепени към рамката над рубката. Щом завъртя ключа, пещерата отведнъж се обля в светлина, разкривайки стряскащо ярките си цветове.

Другият съд се поклащаше върху едва доловимото вътрешно вълнение на десетина метра пред тях. Кени и Ана стояха на носа и се караха, като нейният тон бе по-висок и остър от неговия. Те се обърнаха едновременно и примижаха срещу ослепителната светлина. Кени вдигна ръка, за да заслони очите си като човек, изненадан от блясъка на фотографска светкавица. Лицето му приличаше на маска на страха, с черни дупки вместо уста, очи и ноздри.

— Какво, по дяволите, става тук? — отекна гласът на Ана Век.

Фин я игнорира и съсредоточи цялото си внимание върху нейния спътник.

— Това е лудост, Кени. Откажи се.

Онзи се вторачи в него като сърна, парализирана от фаровете на автомобил.

— Не мога, Фин. Не мога. — В ъгълчетата на устните му се събираше пенеста слюнка.

— Роди ми каза какво се е случило в планината онази нощ. Че си видял него и Уистлър. Какво изобщо правеше там?

Другият тръсна глава, дишайки тежко.

— Още бях в селскостопанския колеж. Работех през лятото като пазач в имението, за да припечеля нещо.

— И си ги взел за бракониери.

— Нямах представа какви са. Минавах през съседната долина, когато видях самолета. Летеше прекалено ниско, а после се изгуби от погледа ми и реших, че се е разбил. Докато изкача хълма, за да проверя, той вече беше насред езерото и потъваше.

Но иначе беше цял и невредим. Тогава зърнах Роди и Уистлър на отсрещния бряг.

— И как, за бога, ти и Уистлър сте опазили тайната толкова дълго?

— Именно тя ни свързваше, Фин. Връзка, по-здрава от всякакви разводи и дела за попечителство.

— Но в крайна сметка си я наруших Те са те заклели да мълчиш.

Обвинението излетя като куршум от мрака. Обвинение в предателство.

— Те излъгаха — не му остана длъжен Кени. — Изобщо не ми казаха, че в самолета е имало труп.

Фин поклати глава.

— Уистлър не е знаел нищо за стореното от Роди. Разбра едва преди дни, когато се натъкнахме на самолета. И те уверявам, че беше потресен от дън душа.

Това явно бе новина за Кени, но каквито и мисли да минаха през ума му, той ги запази за себе си.

— Какво стана онази сутрин, когато отиде в дома му? — продължи Фин. — Какво направи, Кени? Заплаши го, че ще го издадеш, ако не се откаже от правата върху Ана?

От устата на другия се изтръгна гърлен, почти животински звук. Той вдигна очи към мрака над главата си, преди да ги обърне отново към Фин.

— Аз обичам това момиче. Повече от живота си. Всеки път, щом я погледна, виждам в нея майка й. — Фин неволно си помисли, че и той по същия начин вижда единствено Уистлър. — Реших, че ако го заплаша да разкажа на полицията какво знам, ще се откаже от делото. Имам предвид, че човекът в кабината на самолета не беше Роди. Ако той наистина е бил замесен в смъртта на онзи, когото сте открили, е можел да загуби не само Ана, но и свободата си. — Кени направи пауза, все още дишайки тежко. — Но никога нямаше да го издам, Фин. Сметнах, че заканата ще бъде достатъчна.