Питер Мэй: Шахматните фигури

Процесът се състоя в течение на два дни. Почти целият първи ден бе посветен на старейшините, автори на първоначалното обвинение срещу своя подчинен. Поредица от посивели сурови мъже, непримирими в своята вяра, утвърждаващи отново и отново светостта на Десетте Божи Заповеди и непригодността на Доналд да оглавява едно от техните паства. Безкрайни правни и геологични аргументи, които изсмукваха енергията от всички присъстващи.

Едва на втория ден започна представянето на фактите по делото. Най-важният свидетел в тази част бе сержант Джордж Гън. Фин го наблюдаваше как прекосява залата и заема мястото си зад масата, запазена за свидетелите. Той бе опитен полицай и в дългата си кариера вероятно бе давал показания на не един и два съдебни процеса. Но сега изглеждаше необичайно притеснен.

— Вашето име за протокола, моля — обърна се секретарят към него.

— Джордж Уилям Гън.

— Давате ли тържествено уверение, че ще говорите истината, че нямате злонамерен мотив за предоставяне на показания тук днес и че по никакъв начин не сте съзнателно предубеден?

— Да.

Председателят кимна към адвоката от страна на Църквата, пенсиониран юрист от Единбург.

— Господин Келсо?

Келсо се изправи и застана с лице към залата. Беше дребен, закръглен мъж в тъмен костюм, с последни останки от рядка, боядисана в черно коса, прилепени към квадратното плоско теме. Фин можеше да си го представи в неговата стихия, с тога и перука в единбургските съдилища, подкрепян от цялата увереност на над трийсетгодишния си опит. Но тук бе лишен от атрибутите на бившата си професия, зад които да се скрие, а вместо закони с що-годе ясно тълкувание разполагаше единствено с Библията — един сборник от притчи и истории, породили куп религиозни секти, всяка от които вадеше от тях собствени изводи и прилагаше собствени интерпретации.

— Вие сте сержант от отдела за криминални разследвания към полицейския участък в Сторноуей, нали?

— Да, сър.

— И сте били повикан по повод инцидент със стрелба на остров Ерискей през пролетта на тази година?

— Точно така.

— Мястото се намира на няколко часа път с кола от Сторноуей. Как стигнахте дотам?

— Обърнахме се за съдействие към бреговата охрана, сър. Аз и още неколцина униформени служители отлетяхме с хеликоптер, за да помогнем на местната полиция.

— И какво заварихте, щом пристигнахте?

— Един мъж лежеше мъртъв на пода на всекидневната. Беше прострелян в гърдите. Втори мъж беше задържан от гражданите, присъстващи в къщата, и по-късно арестуван от полицията на Южен Уист.

— Разбирам, че вие сте взели показания от всички присъстващи, някои от които нямат възможност или желание да бъдат тук днес. Ще ви помоля, на база на тези показания, да представите пред съдебния комитет колкото се може по-ясна картина на събитията, довели до стрелбата.

Гън си пое дълбоко дъх.

— Ситуацията е възникнала около случай, изглеждащ като отмъщение за действие или действия, които евентуално са се състояли преди повече от петдесет години. Нямаше как да удостоверим това. Фактите бяха, че добре известен гангстер от Единбург бе пристигнал на остров Луис по-рано този ден, придружен от свой подчинен, с намерението да причини вреда на жител на Нес на име Тормод Макдоналд.

Господин Макдоналд е възрастен мъж, страдащ от напреднала форма на деменция, и бил отведен от свои близки на Ерискей същата сутрин, за да посети стара приятелка.

Откривайки, че той не си е дома, господата от Единбург са отвлекли правнучката му и нейната майка и са ги отвели на Ерискей, с намерението да ги убият пред очите му.

— При цялото ми уважение, сержант — намеси се Келсо, — не смятам, че сте в правото си да говорите за намеренията на починалия. Ще ви бъда задължен, ако се придържате към фактите такива, каквито ги знаете.

Фин видя как Гън почервеня.

— Също при цялото ми уважение, господин Келсо, починалият сам е заявил своето намерение да застреля младата жена и детето в присъствието на няколко свидетели, от които съм взел показания. Това са фактите, такива, каквито ги знам.

Дори да бе удивен от съпротивата на Гън, адвокатът с нищо не го издаде. Надали обаче бе очаквал да бъде поставен на мястото си от човек, смятан от него за простоват провинциален полицай. Фин трябваше да потисне усмивката си, наблюдавайки го как прелиства книжата върху бюрото.

— Да разгледаме показанията на внука на господин Макдоналд — смени темата той. — Името му е Фионлах Макинес и се пада баща на бебето. Разбираме, че преди да отпътуват към Ерискей, посетителите от Единбург са го завързали в дома му в Нес. И все пак по време на стрелбата той е бил заедно с преподобния Мъри. Как ще обясните това?