Питер Мэй - Шахматните фигури

Гън прочисти гърло.

— По думите на Фионлах Макинес, той е успял да се освободи и да стигне до къщата на преподобния Мъри, където му е съобщил за случилото се.

— Защо е отишъл там, а не в полицията?

— Защото майката на бебето, Дона, е дъщеря на Мъри.

— Тогава самият Мъри се е обърнал към полицията?

— Не, сър.

— А какво е направил?

— Взел е ловната си пушка и кутия патрони от сейфа, където са се съхранявали, и е отишъл с колата си до Ерискей.

— Придружен от Фионлах Макинес?

— Да, сър.

— Защо не е съобщил в полицията?

— Ще трябва да питате него.

Келсо въздъхна нетърпеливо.

— Добре, защо според вас не е съобщил в полицията.

— При цялото ми уважение, сър, не смятам, че съм в правото си да говоря от името на обвиняемия. Предпочитам да се придържам към фактите такива, каквито ги знам.

Адвокатът с мъка потисна раздразнението си.

— Взехте ли показания от преподобния Мъри?

— Да, взех.

— Каква е посочената от него причина, задето не е съобщил в полицията?

Гън се поколеба. Вече нямаше начин да избегне въпроса.

— Каза, че не е имал доверие, че неопитните и невъоръжени полицаи от Южен Уист ще се справят с въоръжени престъпници, решени да наранят дъщеря му и внучката му.

— С други думи, взел е закона в свои ръце.

— Не съм сигурен, че бих го окачествил така, сър.

— Не е съобщил за извършването на престъпление и е прибягнал към саморазправа. Това не е ли вземане на закона в свои ръце?

Гън пристъпи неловко от крак на крак.

— Предполагам, че да.

— Благодаря, сержант. — Келсо прие отстъплението му със саркастична усмивчица. Взе чифт очила с метални рамки, намести ги на върха на носа си, докато се консултира с книжата пред себе си, после с широк жест ги махна отново. — Значи е справедливо да се допусне, че след като не е информирал полицията и се е въоръжил с пушка, той е имал намерението да я използва?

— Можете да го допуснете, господин Келсо. Същевременно преподобният Мъри и Фионлах Макинес многократно се опитвали да се свържат с Маршели, дъщерята на господин Макдоналд, по мобилния й телефон, за да я предупредят за приближаването на единбургските гангстери.

— Но дори да бяха успели да я предупредят, това не би променило факта, не неговите дъщеря и внучка са били отвлечени от опасни престъпници. И че той, въоръжен, се е впуснал да ги преследва. Намерението му надали е било да им прочете пасаж от Библията.

Последното предизвика лек смях в залата. Председателят обаче не го намери за забавно и се приведе над масата.

— Не считам, че това е място за лековати коментари, господин Келсо.

— Моите извинения — склони едва глава другият и се обърна отново към свидетеля. — Това е всичко, нямам повече въпроси.

Гън беше шокиран.

— Нима не искате да чуете какво е станало в къщата?

— Ще го чуем от онези, които са били там, благодаря.

Докато се връщаше към мястото си, сержантът хвърли извинителен поглед към

Доналд, но той остана безстрастен.

Маршели бе извикана първа да даде показания относно самата разиграла се драма. Фин я наблюдаваше как със силен и уверен глас описва събитията, в които и сам бе участвал. В ясните черти на лицето й, едва докоснати от грим, имаше бледа, печална хубост. Косата й бе прибрана назад и вързана на конска опашка, но той все пак виждаше в нея малкото момиченце. Същото, което бе обичал с цялото си сърце, когато още дори не бе имал представа какво е любов. Чието сърце бе разбил не веднъж, а два пъти. Чиято любов към него не бе отслабнала нито за миг до неговия последен, предателски акт. Нищо чудно, че сега им бе толкова трудно да намерят отново пътя един към друг.

Начинът, по който тя пресъздаде събитията от онази вечер, бе убедителен и завладяващ. Как единбургският гангстерски бос бе насочил пушката си, за да изпразни цевта в Дона и бебето като отмъщение за стара история, разиграла се между него и бащата на Маршели. Как вместо това прозорецът се бе раздробил с трясък от изстрела на Доналд отвън, запратил едрия мъж срещу стената и спасил младата майка и детето й от сигурна смърт. Претъпканата зала слушаше със затаен дъх. Унесен в разказа, Финдори не усети как той е приключил, нито кога са извикали неговото име. Едва щом Маршели се върна на мястото си и му прошепна „Твой ред е“, осъзна, че трябва да стане.

Когато зае своето място зад свидетелската маса и се закле да говори само истината, Келсо го изгледа изпитателно.

— Вие самият сте били полицай, нали, господин Маклауд?