Питер Мэй - Шахматните фигури

— Какво има? — попитах.

— Разкарай се.

Опитах да го уловя за лакътя, но той рязко се отскубна от хватката ми.

— Какво се е случило, Уистлър?

— Не ще да танцува с мен, ето какво. — Гласът му излизаше като ниско ръмжене, а очите му почти се губеха под смръщените вежди. — Шест години сме ходили заедно на училище, а сега просто ме отсвири. Каза, че чакала някой друг. — Той отмести поглед встрани. — Предполагам, че има предвид теб.

— Няма начин!

— А кого другиго? Роди седи в един ъгъл и се натиска с Кариштиона. Стрингс е довлякъл някакво момиче от гимназията. А Мейрид дори не би погледнала Скинс или Рамбо, можеш да бъдеш сигурен — Той се ухили с мрачно презрение. — Само ти ще да си. Защо иначе ще те моли да я караш с мотора до Сторноуей?

Не вярвах на ушите си. Нима Мейрид Морисън наистина стоеше вътре и чакаше аз да я поканя на танц.

— Хайде върви, тъпо копеле. Влизай вътре, преди да й е писнало да чака и да е казала, да“ на някой друг.

По-рано, когато бях надникнал в хамбара, той ми се бе сторил огромен и празен.

Сега, претъпкан с народ, изглеждаше тесен. Сватбарите стояха в три реда покрай стените, а двойките, танцуващи забързана джига, преминаваха в прохода по средата, пред лицата на останалите мъже и жени, чакащи своя ред да се завъртят под ръка с партньорите си. От гредите висяха ветроупорни фенери и въздухът под високия таван бе изпълнен с пушек, музика и смях. Забелязах Мейрид да стои сама в далечния край на помещението и да се взира нетърпеливо над множеството, сякаш очакваше някого.

Щом ме видя да приближавам, ме дари с една от своите усмивки.

— Как си, Фин? Забавляваш ли се?

— Разбира се — отвърнах, внезапно загубил увереност. Трябваше да викам, за да ме чуе през шума. Но моментът бе сега или никога. — Искаш ли да потанцуваме?

— С най-голямо удоволствие — отвърна тя и целият ми свят застина. — Но дойдох тук с някой друг и не съм сигурна, че ще бъде много доволен, ако приема.

Бях като надут балон, безжалостно прободен с карфица.

— И кой е той? — откъсна се неволно от устните ми.

— Уистлър, разбира се. — И тя цялата грейнала, се взря над рамото ми. Уистлър се появи иззад мен, улови я за ръка и я поведе към дансинга. Докато зяпах с увиснало чене подире им, той се обърна, ухилен до уши, и сетне прихвана Мейрид през кръста.

Най-лошото в цялата история беше, че бях уловен като в капан, заедно със своето унижение. Исках единствено да си ида вкъщи, но не можех. Трябваше да изтърпя цялата дълга нощ на мъжка компания, цигари и бира, забелязвайки как Уистлър и Мейрид час по час влизат и излизат от хамбара.

Когато накрая, с натежали от махмурлук глави, изгълтахме сутрешната си закуска и се качихме в микробуса за дългия път към дома. унижението ми се замени с гняв. Дадох си сметка, че ревността на Уистлър се е надигнала в деня, когато Мейрид е избрала да се прибере с мен, и цялата сложна шарада около сватбата е била замислена от него, за да ме предупреди да стоя надалеч. Отне ми дълго време, докато го преодолея. Не му проговорих чак до края на ваканцията. Сега обаче ми е ясно, че той просто отчаяно се е опитвал да си я върне. Че е бил влюбен в нея и през време на цялата й разпокъсана връзка с Роди е хранил надеждата, че тя ще дойде обратно при него. Надежда, която чак през петата година в гимназията е осъзнал, че е напразна. Че тя поема в посока, където той не може да я последва, в едно пътуване, което той никога няма да предприеме.

Затова и е взел решението да остане у дома, когато ние, останалите, заминем за Глазгоу. Не е искал да играе ролята на отхвърлено, страдащо от любов кученце през всичките университетски години. И сега, когато гледам на събитията в ретроспекция, не изпитвам гняв. Единствено тъга. Онова, което нямаше как да подозирам тогава, бе, че фантазиите ми за близост с Мейрид все пак ще се сбъднат през третата, злополучна година от моето студентство.

Аз продължавах да обикалям с бандата по турнета, отделях все по-малко внимание на ученето и се чувствах все по-недоволен от себе си и от живота.

Окончателната раздяла с Маршели бе объркала ценностната ми система. Шофирането за „Амран“ не искаше много мислене или усилия, а ми носеше така необходимите пари, както и лесен достъп до цяла върволица от фенки, готови да спят и с шофьора, ако не могат да се доберат до някоя от звездите на групата. Една жалка и незадоволяваща серия от сексуални контакти, които не сториха нищо, за да повишат самоуважението ми.