Питер Мэй - Шахматните фигури

Колко умни можем да бъдем във въображението си, колко уверени и чаровни, когато е вече твърде късно! Доналд например щеше да знае какво да каже и рано или късно да успее да я вкара в леглото си. Впрочем, познавайки Доналд, нищо чудно и да го беше сторил.

Моята близка среща от втори вид се случи наскоро след това. Беше уикенд и понеже бандата нямаше ангажименти, Уистлър и аз решихме да отидем в планините и да половим нелегално кафява пъстърва. Разпънахме палатка на брега на едно от безбройните езера западно от Бринавал. Под нас се разкриваше обширна гледка към торфените поля в подножието, чак до океана, обточващ с бяла пяна назъбените скали на крайбрежието.

Облаците бяха толкова ниско, че върховете бяха забулени в тях, а дъждът се носеше над повърхността на езерото като фина мъгла. Седяхме сред скалите загърнати в своите мушами, с гумени ботуши и въдици в ръка. Плувките ни се носеха по тъмната, набраздена от вълнички вода. Знаехме, че пъстървите са в изобилие и неизбежно ще клъвнат. Не изгаряхме от желание да наловим много — стига да имахме какво да сложим на жаравата за вечеря, щяхме да бъдем щастливи.

Това е времето от моя живот, за което си спомням с най-силна носталгия. Ще ми се да има начин да върна тези отдавна отминали моменти, но това, разбира се, е невъзможно.

Не разговаряхме помежду си, но това бе приятно мълчание. Най-добрите приятелства са онези, при които не са нужни думи, за да запълват тишината.

Изведнъж Уистлър каза:

— Защо всеки път, щом Мейрид те погледне, си гълташ езика?

Въпросът дойде толкова неочаквано, че ми трябваха няколко секунди, докато успея да измърморя:

— Така ли правя?

— А-ха — отвърна той, преструвайки се, че съсредоточено оправя влакното.

— Нищо подобно — реагирах категорично, вече по-окопитен.

Сега той ме погледна и се засмя.

— Падаш си по нея, нали?

Нямаше смисъл да отричам.

— Че кой не си пада?

— Имай предвид обаче, че тя не е такава, каквато изглежда.

— Нима?

Той леко сви рамене.

— Всички я имат за адски уверена, арогантна дори. Хладна и егоистична.

Не отговорих нищо. Трудно бих могъл да я квалифицирам по-добре.

— Но истината е, че дълбоко в себе си тя е пълна с несигурност.

— Та пък откъде знаеш?

Уистлър зарея взор над водата.

— Учихме заедно в началното училище. Дори и бях кавалер на танците в края на седми клас.

За първи път чувах за миналите им отношения и това начаса го издигна в очите ми и ме изпълни със завист.

— И какво са случи? Защо не сте още заедно?

Теб издаде челюст напред и поклати глава.

— Всяко хубаво нещо си има край.

По-късно Кени ми разкри, че краят всъщност бил предизвикан от появата на Роди, но тогава Уистлър нямаше намерение да си го признава.

— Както и до е — продължи, — познавам я достатъчно добре. Отрасъл съм с нея.

Тя е едно объркано момиче, което… в общи линии се мъчи да бъде онова, което не е.

Затова и с Роди постоянно се събират и разделят. Иска да се вгради в образ, който да му се хареса, но това не е нейният образ. — Той се ухили. — Всъщност мисля, че напоследък се заглежда по теб.

Усетих как се изчервявам до корените на косата си.

— Глупости.

— Защо да са глупости? Можеше да избере всеки да я откара до Сторноуей оня ден, но избра теб, нали? И това ако не е флирт, здраве му кажи.

— О, я стига! — Вече реших, че просто ми пуска фитили, и притеснението ми се стопи.

— Както искаш, — Той започна да навива макарата си. — Просто реших, че е добре да знаеш, за да не изпуснеш големия си шанс идния петък.

Аз смръщих вежди.

— Какво има идния петък?

— Сватбата на Доналд Руад и Кейт Макинън в Мангурщах. Канен си на нея, нали?

— О, да.

Напълно бях забравил за това. Доналд Руад беше от Нес и ми се падаше някакъв далечен братовчед. Десетина години по-възрастен от нас и ползващ се с репутацията на женкар и побойник. Последното, което някой бе очаквал от него, бе да се ожени за момиче от Уиг, което дори не бе забременяло. Церемонията щеше да се състои в църквата на Бала на Кила, а гощавката след нея — в къщата на Кейт в Мангурщах. Една от онези сватби, които продължаваха през цялата нощ и свършваха със закуска на следващата сутрин. Затова и бе насрочена за петък, не за събота. Иначе празненствата трябваше да приключат до полунощ, с настъпването на Сабат [6] На шотландския остров Луис, където се развива действието, се съблюдава традицията за Сабат — седмия ден за почивка, отбелязван в неделя. — Б. пр. .