Питер Мэй - Шахматните фигури

Но аз нямах намерение да чакам, за да узная. Метнах се на своя мотопед и потеглих по бабунестите коловози на Пътя заникъде. Зад мен един подир друг поеха и останалите, водени от Уистлър. Едва след като подминах втория завой, видях Рамбо да снове около ръба на пропастта. Жълтият мотор на Стрингс лежеше отстрани в тревата.

Предното му колело бе извито нагоре и още се въртеше, а по изринатите чимове торф си личеше мястото, където е излетял встрани от шосето. Три овце се отдалечаваха в тръс нагоре по пътя. Уистлър и аз стигнахме Рамбо преди останалите. Очите му бяха разширени от паника.

— Тъкмо се канех да се връщам, когато чух трясъка. Навярно проклетите овце са претичали пред него. Изглежда, че е хвръкнал право в пропастта.

— Мамка му — промърморих едва.

Уистлър вече се спускаше безразсъдно по урвата, размахвайки ръце като вятърна мелница. Накрая скочи на най-ниския възможен перваз и се закрепи върху него. Завтекох се подире му и отново зърнах всевъзможните отпадъци, осеяли стърчащите под нас скали. Дъното на бездната не се виждаше оттук, а от Стрингс нямаше и следа.

Постепенно всички се събраха край пътя, а Роди дотича запъхтяно при нас.

— Къде е той? — попита, пребледнял от тревога.

— Още не знаем — отвърна Уистлър.

— О, боже!

Роди незабавно се прехвърли през ръба.

— Човече, не ставай глупак! — опита се да го спре Уистлър. — Няма как да слезеш долу. А дори да успееш, никога няма да се върнеш обратно.

Но Роди не искаше и да чуе. Стиснал зъби, започна да се спуска, търсейки опора с широко разперени ръце и крака. Гърлото на пропастта вече почти го скриваше от нас, когато извърна лице нагоре и извика:

— Не го виждам!

Гласът му отекна в скалите, а после той със сподавен стон се откъсна и падна.

— По дяволите! — Уистлър понечи да тръгне след него, но аз го сграбчих за ръката.

— Трябва да повикаме помощ. — Хвърлих безнадежден взор нагоре по урвата, където се бяха насъбрали останалите, и за свое удивление видях Стрингс да си проправя път между тях. Беше разрошен и целият покрит с черна торфена кал, а от охлузеното му чело се стичаше кръв. Сред всеобщото потресено мълчание той погледна към Уистлър, а после към мен.

— Ти пък откъде се взе? — му викнах.

Той само поклати замаяно глава.

— Не знам какво стана. Проклетите овце се втурнаха пред мен. Свестих се в канавката, а сега гледам, че всички сте се струпали тук.

— Мислехме, че си паднал в пропастта!

— И толкова ли не ви дойде наум да проверите в шибаната канавка? — Той вдигна отчаяно ръце и отново ги спусна покрай тялото си. — Къде е Роди?

— Тръгна да те търси и падна! — изрева Уистлър, който явно не изпитваше особена симпатия към Стрингс. После се обърна към мен. — Провери дали някой там горе няма въже в багажника. — И също започна да слиза, търсейки опора за ръцете и краката си.

Докато се катерех обратно към пътя, се чудех върху обрата в отношението на Роди. Само допреди четвърт час той бе твърдо решен да победи и унижи Стрингс в глупавото състезание за определяне на името на групата. А сега бе рискувал живота си и може би дори го бе изгубил, за да го спаси.

Три от момчетата имаха въжета за теглене, но нито едно не беше достатъчно дълго. За всеобща изненада Мейрид се оказа тази, която умееше да връзва морски възли. Всъщност нямаше нищо за чудене, понеже баща й беше рибар, но все пак скоростта и умението, с които съедини въжетата, бяха поразителни.

Стрингс само стоеше отстрани и наблюдаваше ставащото. Никой в този момент не се интересуваше дали се е наранил при падането, или не. Цялото внимание бе съсредоточено върху Роди.

Заедно с още няколко момчета внимателно се спуснах до скалния корниз, но Уистлър не се забелязваше никъде. Извиках с всички сили името му и за мое огромно облекчение, гласът му се разнесе някъде отдолу.

— Намерихте ли въже?

— Да.

— Спуснете го тогава, но първо се уверете, че е добре закрепено горе.

Единственият начин да го закрепя бе като го увия около собствената си талия, докато останалите го уловиха здраво пред мен, като в състезание по теглене. Запънах пети в торфа, в почти легнало положение, и хвърлих края му долу.

След минута-две усетихме подръпване, а после сякаш натегнаха няколко чувала цимент, изпробвайки силите ни до краен предел. Извиках за помощ, молейки се само възлите на Мейрид да издържат. Дотичаха още неколцина души, включително и момичета и всички задърпахме отчаяно, докато накрая огромната фигура на Уистлър не се подаде през ръба. Отпуснатото тяло на Роди бе преметнато през едното му рамо.