Питер Мэй - Шахматните фигури

— Там всичко бе изглеждало толкова идилично. Огньовете, барбекютата край морето, пиенето на бира и пушенето на трева под небосклон, осеян със звезди, ярки и сияй ни като техните надежди за бъдещето. — Тогава целият живот беше пред нас и нямахме нищо за губене, освен девствеността си.

— Някои от нас вече я бяха изгубили — вметна иронично Доналд.

Фин се усмихна накриво, спомняйки си своите смесени чувства в онази нощ, когато за първи път бе любил Маршели само за да открие, че Доналд вече е преспал с нея.

— А виж ни сега — продължи. — Забутани в това тясно ъгълче на света, ближещи рани на болка и вина. Гледащи назад с разочарование, а напред — със страх. Това не накърнява ли поне малко вярата ти?

Доналд сви рамене.

— За вярата е естествено да бъде подлагана на изпитание. Другото означава да се изпълним със самодоволство, а така бихме изгубили досега си с Бог.

— Твърде лесно обяснение.

— Никак не е лесно, Фин — поклати бавно глава свещеникът, опрял лакти върху коленете си. — Повярвай ми, няма нищо лесно или просто в религията, когато целият ти живот се руши.

— Защо тогава не я зарежеш?

Доналд мисли дълго, преди да отговори.

— Може би заради чувството, че никога не си сам — рече накрая. — Ти няма да го проумееш. Нали все си сам със своята мъка и омраза.

За втори път тази вечер Фин изпита усещането как прозорлива ръка прониква в душата му и докосва болно място там.

— Чу ли за самолета? — пробва да смени темата.

— Какъв самолет?

— Този на Роди. Помниш ли? Модел „Пайпър Команчи“, с опознавателен знак G-RUA1.

Доналд изправи гръб и го изгледа.

— Да не са го открили?

— Аха.

— Как? Къде?

— На дъното на едно езеро в Уиг.

— И как, за бога, е попаднал там? — смръщи вежди другият, после изведнъж се усмихна. — А аз все се надявах, че един ден ще влезе през вратата с валсова стъпка, ухилен до ушите, и ще заяви, че цялото изчезване е било просто поредната му тъпа шега.

— Не е шега, Доналд. Роди е бил убит.

Усмивката изчезна и се замени от потресено изражение.

— Разкажи ми — рече преподобният, но после размисли и се изправи. — Не, не тук.

Да вземем малко чист въздух.

Докато излизаха във ветровитата вечер, Фин си спомни как именно Доналд бе тласнал „Солас“ по пътя към успеха. До своето зрелищно спречкване с Роди.

Предполагам, че истинският възход на групата започна с един облог.

Роди и Стрингс бяха написали повечето авторски парчета, изпълнявани по време на изявите на „Солас“ през петата година от гимназията. Подобно на Ленън и Маккартни, те бяха невероятно креативен дует. Но точно и както визионерите на „Бийтълс“, трудно се търпяха един друг.

Помежду им имаше творческа ревност, вечна надпревара да докажат кой от двамата е по-талантлив. Разбира се, не биваше да се забравя и Мейрид. Тя по някакъв начин се озоваваше в центъра на всеки конфликт в бандата. По онова време връзката й с Роди бе временно охладняла и тя от три месеца ходеше със Стрингс. Атмосферата както на сцената, така и извън нея бе непоносима.

Но през въпросния юни в годината на завършването ни в „Никълсън“, кратката забежка със Стрингс приключи и Мейрид се върна при Роди. Всичко във вселената отново застана по местата си, като се изключи фактът, че Роди и Стрингс не можеха да разменят дори две думи, без да се скарат.

До облога се стигна, защото всички смятаха, че групата се нуждае от смяна на името преди отпътуването за Глазгоу, но липсваше единодушие за това как точно да се назове.

„Солас” бе твърде комфортно и меко. Искаха нещо по-авангардно и предизвикателно, отразяващо уникалната смесица от келтски фолк и рок, която бе тяхна запазена марка.

В крайна сметка се стигна до два фаворита, единият на Роди, другият — на Стрингс. Но никой не желаеше да избира между тях, защото това би означавало да вземе страна.

Предпочитанието на Роди беше „Амран“, староирландската дума за „песен“.

Според него това име щеше да извлече бандата от „келтското гето“, както той го наричаше, и да я покаже пред по-широкия свят. Стрингс, от своя страна, го ненавиждаше. Неговият избор бе „Кууран“, келтският термин за онези малки парчета торф, които са най-твърди и черни и горят с най-горещ пламък. Роди го подиграваше, че звученето наподобява „Коран“.

Изходът от задънената улица дойде през първата седмица на юни. Дотогава всички вече бяхме взели матурите си и просто изчаквахме завършването на срока, затова никой не си правеше труд да влиза в часовете.