Питер Мэй - Шахматните фигури

Уистлър приличаше досущ на дивак, хванат от гората. Косата му бе разчорлена от вятъра, а прошарената брада, пораснала с още един ден, му придаваше съвсем занемарен вид. Той огледа зяпналите го посетители с тъмните си очи и по устните му заигра лека усмивка. Несъмнено му доставяше удоволствие да бъде център на внимание, а появата му в бара на Суайнавал Лодж нямаше как да има друг ефект.

— Какво стана? Да не видяхте призрак? — прогърмя гласът му и всички изведнъж се усетиха, но никой не искаше пръв да наруши тишината. Уистлър доближи бара. — Една лимонада! — Барманът стоеше като препариран, а уплашените му очи сновяха между Джейми и Уистлър, който реши да уталожи терзанията му. — Не се тревожи, няма да е на вересия, ще си платя. Семейство Улдридж ми дължат цяло състояние.

— Мисля, че си схванал погрешно, Джон Ангъс.

Джейми се стараеше да си придаде невъзмутим изражение, но не успя да скрие потрепването в гласа си.

— О, нима? — извъртя глава Уистлър. — И как така, господин Улдридж?

— Ти си онзи, който е длъжник на нас. Над десет години неплатена аренда. Така че има голяма вероятност да изпратя съдия-изпълнител, за да те прогони както от парцела, така и от къщата. Освен ако тази вечер не си дошъл, за да ми платиш.

— С най-голямо удоволствие, стига първо ти да платиш на мен.

Някой бе спрял музиката и тишината се нарушаваше единствено от звука на вятъра, свирещ покрай вратата и прозорците.

— Нямам нищо да ти плащам.

— Баща ти има.

— И за какво?

Уистлър свали раницата от гърба си, тупна я върху бара и отвори ципа, разкривайки една от своите резбовани шахматни фигури.

— Беше ми поръчан пълен комплект, за гала празненството. Работата е свършена.

Заповядай да ги вземеш когато пожелаеш.

— Можеш да ми покажеш договор, предполагам? — попита Джейми, гледайки го право в очите.

— Няма договор. — В тона на Уистлър за първи път се прокрадна неувереност. — Баща ти ми вярваше, както и аз на него.

— Е — усмихна се другият, усетил, че надмощието е на негова страна, — значи разполагаме само с твоята дума. А тъй като баща ми още е в болница след инсулта, тя трудно ще се потвърди. Мога да те уверя, че докато това не стане, плащане няма да има. — Той направи пауза и повдигна халбата си, вече напълно сигурен, че е победил в спора. — Тъй че ако не си уредиш наема до седмица, очаквай въпросното посещение от съдия-изпълнителя.

Бирата така и не достигна устните му. Уистлър се хвърли напред, надавайки измежду жълтите си оголени зъби звук, подобен на ръмженето на диво животно.

Халбата на Джейми полетя и оплиска някои от най-близкостоящите, а звукът от разбиването й се сля с трясъка от падането на двамата мъже на пода. Всички чуха болезненото пъшкане, с което въздухът напусна дробовете на Джейми, когато Уистлър се стовари с цялата си тежест отгоре му. Един едър юмрук описа дъга и улучи скулата на младия земевладелец. Втори се заби в стомаха му и той изцъкли очи, неспособен дори да извика.

Няколко чифта ръце, сред които и тези на Фин и Кени, издърпаха Уистлър назад.

През рояка объркани мисли, нахлули в главата му, Фин се сети, че това не е първият случай, при който помага за спасяването на някоя злощастна жертва на буйния си приятел. Но Уистлър нямаше намерение да се оставя да го усмирят току-така. Той се извъртя яростно, освободи се от хватката на мъжете и като се озърна с обезумял взор, замахна пак. Този път юмрукът му улучи Фин право в челюстта и го просна по гръб на земята.

Мнозина от присъстващите знаеха за здравата дружеска връзка между Фин и Уистлър, датираща още от момчешките им години. Това правеше факта, че Уистлър го е ударил, още по-забележителен. Надигналите се в суматохата гласове се усмириха отново, краката заотстъпваха назад, разчиствайки кръг наоколо. Кени дръпна Джейми встрани, а Уистлър само дишаше тежко, надвесен над падналия Фин.

— Никога не съм те имал за блюдолизец на господаря — извика, сякаш мъчейки се да намери оправдание за стореното.

Фин се привдигна на лакът и опипа челюстта си, за да провери дали не е счупена. По пръстите му остана кръв от цепнатата устна. Един-двама души му помогнаха да стане и той се изправи срещу Уистлър. Атмосферата наоколо бе на напрегнато очакване, но той не планираше да влиза в кръчмарска схватка. Вътрешната му болка бе по-дълбока от външните наранявания.

— А аз никога не съм те имал за друго, освен за приятел — поклати глава.

Гневът на Уистлър се бореше с разкаянието, личащо в навлажнените очи и стиснатите му устни.