Питер Мэй - Шахматните фигури

Странното бе, че въпреки всичко лицето й бе красиво, а нещо в очертаните с тежък грим очи недвусмислено подсказваше, че е дъщеря на Уистлър.

И все пак не той, а пастрокът й сега отиваше да я посрещне. Той изглеждаше като гигант пред нея. В сравнение с него фигурата й сякаш се сви и едва сега Фин си даде сметка колко е дребна на ръст. Оттук и името, което Фионлах бе употребил за нея.

Ана Век, или на келтски — Малката Ана. Той наблюдаваше езика на жестовете им. Ана изглеждаше предпазлива, но не и враждебна. Не се отдръпна от едрата ръка, докоснала бузата й — мимолетен израз на обич и топлота, напълно противоречащ на образа на груба мъжественост, който Кени обичаше да си придава. Известно време двамата разговаряха с лекота, без да се препират, и за Фин стана ясно, че помежду им липсва антагонизмът, така често властващ в отношенията между бащи и съзряващи девойки.

От начина, по който се държаха един към друг, се излъчваше нещо почти трогателно.

След това изведнъж усети погледа й върху себе си. В изражението, както и в цялата стойка на тялото й, настъпи рязка промяна. Тя внезапно стана напрегната, провокативна, враждебна. Каза нещо на Кени, който се обърна и също вдигна очи към прозореца на кабинета на Джейми, на който Фин се открояваше ясно като на длан.

Тя протегна лявата си ръка и му показа среден пръст, а викът й се чу дори през дебелата двойна дограма.

— Защо не ми направиш и една снимка? Ще изтрае по-дълго!

Той се почувства така, сякаш го бяха зашлевили и бе сигурен, че бузите му се изчервяват.

Кени се опита да я успокои, но тя се врътна и без да обели нито дума повече, закрачи по пътеката към вратата на къщата. Кени погледна отново към Фин с лека, смутена усмивка на лице и едва забележимо повдигна рамене в знак на извинение.

Барът беше претъпкан, а със спадането на температурата отвън стъклата започнаха да се запотяват. Половин дузина мъже се бяха събрали край билярда, поставен в една ниша, а други бяха насядали около кръглите дървени маси. Повечето обаче стояха прави пред тезгяха, с халби в ръце, и говореха високо, мъчейки се да надвикат шума. Някъде от дъното се носеха басовете на стереоуредба.

При появата на Джейми, съпроводен от Фин и Кени, телата се разделиха да им сторят път, подобно на водите на Червено море пред Мойсей. Кени използва случая, за да приближи уста до ухото му и да прошепна:

— Съжалявам за преди малко. Знаеш колко са трудни на тази възраст.

Фин кимна и за миг се зачуди как той успява едновременно да управлява имение и да отглежда тийнейджърка, но после се сети, че Ана живее на пансион в Сторноуей и пет дни в седмицата отсъства. Точно като него самия навремето. И все пак при вида на Кени човек трудно можеше да допусне, че е трябвало да преодолее трагичната смърт на жена си и да отглежда сам чужда дъщеря. Дъщерята на своята любима. Единственото, което тя му бе оставила.

Без да пита какво ще желаят, Джейми им поръча бира и барманът постави три пенести потни халби върху вече обилно измокрения тезгях.

— За нашия успех — вдигна наздравица той. Фин и Кени мълчаливо се чукнаха и отпиха. После Джейми махна с ръка към една групичка в другия край на помещението и извика: — Юън! Питър! Елате да се запознаете с Фин Маклауд.

Доста глави се обърнаха, а Юън и Литър започнаха да разбутват навалицата, за да стигнат до тях.

— Пазачи на дивеча и рибата — представи ги Джейми. — Добри момчета и двамата.

Юън бе прехвърлил петдесетте, а лицето му бе обветрено до кафяво и прорязано с дълбоки бръчки от часовете, прекарани на открито. Питър бе по-млад, огромен на ръст, с буйна, рошава брада. Всички се ръкуваха помежду си.

— Фин е новият ни шеф по сигурността — каза Джейми. — Той ще ни помогне да заловим бракониерите. — Новодошлите размениха скептични погледи, но премълчаха.

— Може би ще е добра идея да не го разгласяваме много, господин Улдридж — отбеляза Фин. — Хубаво е да не ни виждат картите, преди да сме си изиграли ръката.

— Тук нищо не остава в тайна и за пет минути — изсмя се Кени. — Ти поне трябва да го знаеш. Бракониерите са наясно със задачата ти от мига, в който си стъпил в имението.

Фин почти не обърна внимание на отварящата се врата, пропуснала хладен въздух в душното помещение. Внезапното стихване на гласовете обаче привлече вниманието му. Той се обърна и видя Уистлър, застанал на прага. Скоро единственият звук наоколо остана продължаващото бумтене на тонколоните.