Том Кристенсен - Царството на мъртвите

— Пълна шибанящина — погледна към Микаел той.

Той разхлабваше вратовръзката си. Бе бледен и лицето му — в пот.

— По дяволите — каза той. — Ама че идиотщина!

— Какво се е случило?

— Провал! — успя най-сетне да разкопчае горното копче на ризата си Микаел.

Томи се взря в него:

— Какво се е случило?

— Опасното куфарче… — посочи с пръст дипломатическото си куфарче в краката си. — Забравих… — едва ли не в паника Микаел се огледа наоколо.

— Какво си забравил?

— Подаръкът… Мислех да го дам на един приятел… — изтри с длани лицето си, което бе напълно мокро от потта, той. — Бутилка „Екваториал” [23] „Екваториал” — водка, която специално се прекарва през екватора. Смята се, че това придава особен вкус. — Б. пр. . И чаша — комплект за подарък.

Томи веднага усети в устата си горчивия вкус на стомашен сок. Първо, непоносимата миризма на пот, а сега и това… Едва не повърна.

— Шегуваш се. Ти да не си малоумен?

— По дяволите — изръмжа Микаел, бял като тебешир.

— Any problems? [24] Any problems? (англ.) — Проблем ли има? — Б. пр.

Към тях се приближи един от охраната. Черните очи под козирката на униформената фуражка гледаха ту единия, ту другия.

— No! — каза Томи и тръсна глава. — No problems. [25] No! No problems (англ.) — Не! Няма проблеми. — Б. пр.

Охранителят бутна Микаел по рамото:

— You. Problems?

Микаел вдигна поглед и се опита да изобрази усмивка.

— No problems — махна с ръка той. — Very hot. [26] Very hot (англ.) — Много е горещо. — Б. пр.

Охранителят ги изгледа още веднъж внимателно, обърна се и тръгна към края на опашката.

— Какво ще правим? — попита Томи.

Микаел затвори очи и с обратната страна на ръката си изтри потта от челото си.

— По дяволите!

Томи се огледа.

— Тук няма как да се отървем от това. Все някой ще забележи. Не чу ли какво казаха още в самолета? И нали си бил тук и преди. Защо не извади бутилката? — понижи тон Томи. — Опакована ли е? Е, в смисъл в луксозна хартия, с панделка и прочие?

Микаел кимна.

Опашката се придвижи с тридесет сантиметра напред.

— Какво ще стане, ако я намерят?

— Трябва да я изхвърля — тръсна глава Микаел, дишайки тежко.

— Може би просто трябва да оставим куфарчето тук?

— Не става. Наоколо има хора.

— Какво ще правим тогава? — преглътна Томи.

— Представа си нямам.

Пръв ги видя Микаел. Той промърмори: "Що за?…” и извърна глава. Томи погледна в същата посока.

Шестима души с кафяви униформи се приближаваха бързо към тях. Без съмнение, към тях. И преди Томи и Микаел да успеят да съобразят нещо, шестимата ги обкръжиха, избутвайки настрани другите пътници, които гледаха уплашено двамата младежи с костюми, за които изведнъж бе дошла саудитската полиция.

Без да изпуска от ръце пътната си чанта, Томи се оглеждаше объркано.

— You and you — подхвърли единият от полицаите и посочи с пръст Томи и Микаел, — follow us. [27] You and you follow us (англ.) — Вие и вие елате с нас. — Б. пр.

Томи усети как го хващат под мишниците и го повличат нанякъде. Краката му се движеха като от само себе си. Той се огледа и видя, че други двама полицаи влачат по същия начин Микаел след него.

Отведоха ги в малко, полутъмно помещение. Цялата мебелировка се състоеше само от бюро и три твърди стола до стената.

В ушите на Томи звънеше, а в устата му се появи гаден вкус на олово. Полицаите въведоха почти превития на две Микаел, бледен като смъртта.

Полицаят, който ги бе посочил с пръст, спря пред Томи и го погледна.

— You are Mister Tommy Tenvold? [28] You are Mister Tommy Tenvold? (англ.) — Вие ли сте мистър Томи Тенволд? — Б. пр. — извика той с видим акцент, така че се получи нещо като Токи Тедьолд. Дъхът му вонеше. Томи усети, че неволно се превива. Спокойно, мислеше си той, спокойно. Кимна бързо няколко пъти и бръкна в джоба на сакото си, но получил удар по рамото, веднага отпусна ръка. Полицаят отстъпи крачка назад и направи някакъв непонятен жест. Томи усети как отново го хващат за раменете, извиват му ръцете и го навеждат напред. Китките му бяха опарени от докосването на студено желязо. След това се чу щракване.

Томи погледна към Микаел, който също бе хванат здраво.

— Микаел — каза той, — какво по дя…

В този момент го дръпнаха назад и той се изправи. Полицаят се приближи плътно до него. Лицето му бе само на няколко сантиметра.

— You are Mister Tommy Tenvold? — изкрещя отново той и без да дочака отговор, бръкна в джоба на сакото му, извади червения му паспорт и го размаха пред лицето на Томи. — Mister Ted’old?